Лумнаха алени пламъци.
Луната затля,
след туй се запали.
.
Горя!
Горя цяла нощ -
оранжева, кръгла,
нажежена до кръв ...
Дали не запали Небето?
Зора...
И зората видя
изпепелена и бледа,
огромна, сиво-сивкава...
кръпка от пепел.
На синьото светло небе
кръг сякаш,
притискащ отвор.
Под него незнайните
Пътища.