Който е наред да влиза
промърмори мед.сестрата Лиза
и един със риза на кълбета
смело се нахендри в кабинета.
Зъболекарят погледна изотдолу
и почеса се по темето си голо
"зъб навярно ви боли младежо"
подкачи го докторчето свежо.
"Тука сядай без да шаваш
звуци никакви да не издаваш
взимам клещи, казвай А
да надникна в твоята уста".
Пет минути, пот на чЕло
бори се юнашки докторчето смело
крак в ребрата, лакът ляв
гОркия, дори не каза "ах".
Спиридон набръчка вежда
и към доктора поглежда
позачуди се с насмешка
този зъб е вика в грешка.
Взе зъбаря новичка упойка
и застана в бойна стойка
зяпна Спиридон наново
хоп, извадено, готово.
"Докторе, и този не е"
щърбо Спиридон се смее
преден втори, трети ляво
всяко зъбче беше здраво.
"Брей каква беля свършИхме
май ченето ти унищожихме"
доктора със неудобство рече
"грешки стават, сори бе човече".