автор: sradev

Как Ян си счупи главата

(Това е версия за Хулите. Ако някой се познаят - не са прави. Ян не чете Хулите)

Всичко е започнало от деня, когато Ян си е въобразил, че е Велик. Може би е мислил, а в същност е зяпал, когато е забелязал това същество Ян, но защо е започнал да му се възхищава, не знам. Не, не съм бил край него и може би в това мога да търся в себе си вина. Мисля си понякога, че ако бих бил край него, то би имал с кого да сравнява своето въображение и то, въображението му, би посърнало. Но, до колкото си спомням, в по-напреднала възраст на въображението му, контактите с мен и други подобни хаймани не му помогна. Често се случва така, че опитите за доказване на очевидното водят до опит за доказване на "очевидното". Разни очи, разни очевидности. Отвън са очите на завистта, отвътре на хвалбата. И като се разминат, вземат, че се оплетат.

Ян беше захванал едно велико дело, което в неговото въображение би го издигнало на висотата, където според неговите очи той се намира. Та да го видят и другите. Ех, тези вътрешни очи! Нито законите на переспективата знаят, нито гледната точка виждат. (забележка на цензурътката: Изречението "Отдолу се вижда една малка пишка и едно стиснато дупенце." е вулгарно, може да обиди Ян) Та Ян се виждаше вече на този пиедестал. Имаше едно пътуване до една от своите родини, там, където се намираха няколко от хората, които уважаваше. До колко уважаваше - това е друг въпрос: който гледа се на пиедестал, той вижда цокъла и нагоре - облаци, в които мястото едва стига да го побере. Та по-добре е да се каже, че са му внушавали някога респект. Дали са му приятели? Мисля, че нямаше приятели. Па и да има - те са в третата му родина. И хвана се той сам, с удесеторени усилия да копае лопатологично Великата истина, с която ще ги шашне. И все му се струваше, че почти я е изкопал, а изкопаната купчина беше голяма, и понеже копаеше с главата си, а тя все прескачаше да се види как изглежда на пиедестала, взе че се подхлъзна и я счупи.

Прибраха Ян в болници, разни лекари - различни диагнози и лечения: едни казваха да я пооперират малко, други наливаха прост разум в нея, трети махнаха с ръка - "Нема кво да я кърпим, то ще си зарастне само". Можеш да го видиш понякога: окъсан, мрачен, мръсен да се тътри бос по улиците или изтупан, лъснат, усмихнат.... но винаги съсредоточено гледащ в своят пиедестал. Не винаги! Докато едните лекари препоръчваха да смени стола на по-висок, други казваха, че най-умното е отстрани, а дори едни инструктираха жена му да го удря по главата всеки път, когато се опитва да мисли.


200105
ниво -3
Славян Радев