Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Lombardi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13996

Онлайн са:
Анонимни: 437
ХуЛитери: 2
Всичко: 439

Онлайн сега:
:: Albatros
:: Lombardi

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПриказки от блатото
раздел: Приказки
автор: sradev

Как Ян си счупи главата

(Това е версия за Хулите. Ако някой се познаят - не са прави. Ян не чете Хулите)

Всичко е започнало от деня, когато Ян си е въобразил, че е Велик. Може би е мислил, а в същност е зяпал, когато е забелязал това същество Ян, но защо е започнал да му се възхищава, не знам. Не, не съм бил край него и може би в това мога да търся в себе си вина. Мисля си понякога, че ако бих бил край него, то би имал с кого да сравнява своето въображение и то, въображението му, би посърнало. Но, до колкото си спомням, в по-напреднала възраст на въображението му, контактите с мен и други подобни хаймани не му помогна. Често се случва така, че опитите за доказване на очевидното водят до опит за доказване на "очевидното". Разни очи, разни очевидности. Отвън са очите на завистта, отвътре на хвалбата. И като се разминат, вземат, че се оплетат.

Ян беше захванал едно велико дело, което в неговото въображение би го издигнало на висотата, където според неговите очи той се намира. Та да го видят и другите. Ех, тези вътрешни очи! Нито законите на переспективата знаят, нито гледната точка виждат. (забележка на цензурътката: Изречението "Отдолу се вижда една малка пишка и едно стиснато дупенце." е вулгарно, може да обиди Ян) Та Ян се виждаше вече на този пиедестал. Имаше едно пътуване до една от своите родини, там, където се намираха няколко от хората, които уважаваше. До колко уважаваше - това е друг въпрос: който гледа се на пиедестал, той вижда цокъла и нагоре - облаци, в които мястото едва стига да го побере. Та по-добре е да се каже, че са му внушавали някога респект. Дали са му приятели? Мисля, че нямаше приятели. Па и да има - те са в третата му родина. И хвана се той сам, с удесеторени усилия да копае лопатологично Великата истина, с която ще ги шашне. И все му се струваше, че почти я е изкопал, а изкопаната купчина беше голяма, и понеже копаеше с главата си, а тя все прескачаше да се види как изглежда на пиедестала, взе че се подхлъзна и я счупи.

Прибраха Ян в болници, разни лекари - различни диагнози и лечения: едни казваха да я пооперират малко, други наливаха прост разум в нея, трети махнаха с ръка - "Нема кво да я кърпим, то ще си зарастне само". Можеш да го видиш понякога: окъсан, мрачен, мръсен да се тътри бос по улиците или изтупан, лъснат, усмихнат.... но винаги съсредоточено гледащ в своят пиедестал. Не винаги! Докато едните лекари препоръчваха да смени стола на по-висок, други казваха, че най-умното е отстрани, а дори едни инструктираха жена му да го удря по главата всеки път, когато се опитва да мисли.


200105
ниво -3
Славян Радев


Публикувано от aurora на 26.01.2005 @ 10:28:06 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   sradev

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

26.05.2022 год. / 17:20:48 часа

добави твой текст
"Приказки от блатото" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Приказки от блатото
от sradev (sradev@wp.pl) на 26.01.2005 @ 10:33:24
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
ПП1 Не съм доволен от текста, има в него напрежение - и в писането и в четенето. Може би ефекта идва от събирателният образ - Ян има няколко лица още повече родини и още повече народности. Знам си аз - не ми излизат събирателните образи - като гледам няколко наведнъж не стига, че ставам разноглед, но и погледът ми помътнява.

ПП2 Трудности - опитвам се да употребявам най-точните думи, а те, лицата на Ян са така различни.

ПП3 Като го чета си казвам - "Абе това трябва да съм аз". И се питам кога ще си счупя главата.

ПП4 Горните текстове не се отнасят за известни, полу-известни или дори неизвестни политици от разни времена. Но нямам нищо против да ми се обидят.

(забележка на цензурака: Изречението "За Великото дело трябва на главата си да застанеш и силно да се напънеш" е дебелашки вулгарен намек, който ме обижда)