21.09.04
Днес... ухае удивително приятно, явно нещо адски вкусно се готви в кухнята.
Усетих, че тя се е прибрала по-рано, но не предположих, че така ще се развихри зад печката. Аз избягвам да влизам в кухнята докато се приготвя вечерята, просто защото съм мишка все пак- не е хигиенично. А и е толкова приятно да се опитваш да познаеш какво е ястието само по аромата. Нещо като ухажването. Без да разполагаш свободно с някой от сетивата си, като слепец търсещ пътя към банята, се опитваш да отгатнеш какъв цвят са фаянсовите плочки.
Съмнявам се, че сегашните ми стопани са се ухажвали някога. Първо, те имат годишнина, но не и годишнина от запознанството, което не е безпорно доказателство, а просто орнамент към доводите ми. Според мен просто най-много 2 часа след запознанството им е започнала и връзката им и ако не още тогава то на другия ден са правили секс за първи път. Тези неща винаги си личат. Повечето от двойките, които са спазвали онези неписани (а може би вече са и писани, какво ли не издават днешно време) правила при ухажването, след началото на връзката забравят за съществуването на подобно понятие, а и в никой от гореспоменатите вероятно съществуващи наръчници по ухажване не се споменава нищо за след постигането на целта. Като се замисля дори тези екземпляри, които са се ухажвали адски дълго, романтично и оригинално, са достатъчно уморени от това преследване, за да извъшват нещо подобно и по време на така дълго чаканата връзка. Все пак за протокола да отбележим, че винаги има изключения, а и какво разбирам аз...?
А моите стопани... са прекрасни. Дори вероятно това вкусно нещо готвещо се в кухнята е поредният опит на някой от двамата да съблазни и поглези другия. Прекрасното във връзката им е това, че тя не се изчерпва с годините, а непрекъснато свършва и започва и в крайна сметка датира от запознанството им и се надявам да не видя как и дали някаога ще свърши окончателно.
О! Най-после се сетих!... Та това са нейните вечерни палачинки. Прави ги превъзходно, както всичко, ако трябва да бъдем точни. Макар че доста пъти вече съм ги опитвал, никога не мога да бъда категоричен относно състава на плънката, но определено има кайма, лук, картофи, моркови, малко домати и някакви още нейни си вълшебни неща. А когато завие това в превъзходните си палачинки, настърже кашкавал и го пъхне във фруната за да се разнесе този аромат... Боже, тази жена е създадена за да прави палачинки! Извинете, малко мишокско отклонение, но все пак почти винаги стомахът ми надделява над мъничкото ми разум.
Често се питам- защо? Защо тя прави вечерни палачинки точно днес? Той също, но почти никога не намира отговора. Просто защото обонянието му е по-слабо развито от моето и не може да долови миризмата на цигари, толкова умело удавевна в уханието на домашно сготвено- но все пак аз съм мишок.
Тя не пуши. Не мисля че някога е пушила или че някога ще пуши. Но понякога пали цигара, поставя я в един прекрасен пепелник от ковано желязо и просто я гледа. Много време ми отне да си обясня този нейн странен навик, определено най-старанният който някой от стопаните ми е имал. Имаше един мъж, който всяка сутрин, когато беше сам, преди да стане се опитваше да прави задно и предно кълбо в леглото, но него така и не го разбрах, а и мисля че нейният макар и по-старен, е по-смислен.
Първото, което успях да забележа, е колко самотна е тя тогава. Повечето пъти денят не е по-различен от останалите. Това никога не се случва в дните, когато телефонът извънява. Но тя е адскии самотна тогава. Мога да кажа и че е тъжна, но това не е точната дума. Тогава тя е нещастна. Както допреди малко танцувайки си е бърканала сместта за палачинките, просто поглежда кутията с цигари и е нещастна. Сякаш е събрала цялата си мъка в онази малка кутийка. И така нещастна, адски нещастна, тя наблюдава как изгаря цигарата с типично отчаяният поглед на нещастните хора и всичко свършва. Тя си е същата, отново весела, жизнерадостна и никой освен мен не знае за нейните странни изблици на нещастие. Понякога си представя, че пуши. Тогава погледът й е различен. Предтсвя си, че има свободата да опита от горящата си мъка и ясно вижда колко би й отивало. Само на истинските и истински нещастни жени адски им отива цигарата. А тя е такава, дори е брюнетка. Истинска брюнетка. Но според мен за нея цигарата в повечето случаи е своеобразно успокоевние, че дори да не е свободна да спподели всичките си странности дори с него, тя все пак никога няма да се откаже от тях. А това е важно за нея. Да има, да се наслаждава на странностите си, иначе не би живяла.
Но още доста трябва до си поблъскам мишокската глава, за да си обясня гореспоменатото нейно действие, а сега май нямам време, защото входната врата се отваря и аз изчезвам, за да чакам прекраснато ястие. А и днес ще вечеря заедно. Без самотни нощи. Те някъде където и да е в апартамента, заедно. А аз между стената и старият гардероб, заедно с 1/3 вечерна палачинка...