 |  Отново онзи Ад в душата ми...
И бездната. И примка от несбъдване.
И онзи шепот: Време е, прощавай се
с поредните илюзии на тръгване!
Разплитам вече гривите на табора.
Камшиците,
камшиците неистово плющят...
Нали за нежност, Господи, подавах длани!?
Чревени струйки разчертават Ада ми.
Болят!
До смърт...
Публикувано от aurora на 25.01.2005 @ 13:07:38
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 15
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Ада ми..." | Вход | 11 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Ада ми...
от Dimi на 25.01.2005 @ 13:17:22
(Профил | Изпрати бележка) | | Много, много горчивина има в стиха ти, мила Руслина. Няма как да спра камшиците, но мога да ти подам моите длани. Дали това ще помогне? Те още могат да носят. |
Re: Ада ми...
от ruslina на 25.01.2005 @ 15:28:10
(Профил | Изпрати бележка) | | Много топлина и любов има в дланите ти, Дими, знам. Чувствам го и в стиховете ти...Благодаря! |
]
Re: Ада ми...
от ruslina на 25.01.2005 @ 15:29:45
(Профил | Изпрати бележка) | | Понякога не мога...и не искам да съм силна... Близвам червените пътеки...солено-тръпчив е вкусът на болката... |
]
]
Re: Ада ми...
от ruslina на 25.01.2005 @ 15:48:32
(Профил | Изпрати бележка) | Разплитам...той винаги хуква...или към небето или към ада...Камшикът определя посоката...
А пристанът е...една прегръдка!
Благодаря ти, Мериан, благодаря ти... |
]
Re: Ада ми...
от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 25.01.2005 @ 13:15:48
(Профил | Изпрати бележка) | | Струва ми се, че тази раздяла много те боли! Дали това е следствие на съзнанието, че истински избор няма, че всяка среща е изпитание на раздялата и всяка любов само увеличава самотата вътре в нас. Ех тази ПОЛОВИНА ОТ ДУШАТА! май съществува само в трактатите на Соловьов... |
Re: Ада ми...
от ruslina на 25.01.2005 @ 15:54:48
(Профил | Изпрати бележка) | Всички сме частици от Всемирната душа...И всички случвания са вътре във душите ни...
Мислиш ли, че Онзи горе има нещо против мнокогратните пъстрооки сливания с различни половини, докато осъзнаем частицата си от Единството?!...
Всичко е опитност, мила Естела...И благодаря на Бог! Дори за болката... |
]
Re: Ада ми...
от ruslina на 25.01.2005 @ 16:04:11
(Профил | Изпрати бележка) | Не искам това да бъде моята религия. Не искам и да е твоята! Има и друго и заради него си струва приключението-Живот...
Ще се оправя...Благодаря ти за съпричастието! |
]
]
Re: Ада ми...
от dara33 (dara33@bitex.bg) на 25.01.2005 @ 15:09:35
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/ | И в този Ад от страсти и от чувства,
където струйки кръв текат и разчертават
Пътя
Вървиш с изправена глава и вярваш в нея
Любовта!
Сбъдване има непременно някой ден. Стиха ти е страхотен.
|
Re: Ада ми...
от ruslina на 25.01.2005 @ 15:59:19
(Профил | Изпрати бележка) | Не може винаги да е изправена главата, мила Лили...Понякога я свеждам...на мъжко рамо ;-)
И искам да потъна в една...понякога невъзможна прегръдка...
Но си права - има сбъдване!
Както има прекрасни приятели с щедри души като твоята... |
]
Re: Ада ми...
от vulchebnik на 25.01.2005 @ 19:16:16
(Профил | Изпрати бележка) | | V o4akvane da vidia i RAIA ti!Pozdrav! |
Re: Ада ми...
от ruslina на 25.01.2005 @ 19:30:00
(Профил | Изпрати бележка) | Не съм мазохистка, ама понякога...Рая е много скучно място ;-)
/шегувам се/ А истината е, че...и аз искам да го видя! |
]
Re: Ада ми...
от Nika на 25.01.2005 @ 21:14:03
(Профил | Изпрати бележка) | Ми, да дойда и аз да се запиша...
Силен е стихът ти, Руслина, и май моите демони са братя на твоите. И аз съм обесена на примката от несбъдване... и още, ти знаеш.
Здравей, липсваше :) |
Re: Ада ми...
от ruslina на 26.01.2005 @ 21:52:04
(Профил | Изпрати бележка) | E, побратимихме се! По демони ;-)
И не само...
Знам, че ме усещаш :-) |
]
Re: Ада ми...
от roza1 на 26.01.2005 @ 14:14:07
(Профил | Изпрати бележка) | Трудно е.
Мога да си представя какво е в душата ти.
Поздрави!
|
Re: Ада ми...
от ruslina на 27.01.2005 @ 19:50:13
(Профил | Изпрати бележка) | Няма лесно...Но знам, че ти винаги можеш да ме усетиш...
Благодаря ти, Розичке!
Прегръдка от мен! |
]
Re: Ада ми...
от Meiia на 26.01.2005 @ 15:57:56
(Профил | Изпрати бележка) | Обичам да те чета и да разбирам езика на душата ти.Сроден ми е.
Изчистено и истинско...до болка. |
Re: Ада ми...
от ruslina на 27.01.2005 @ 20:05:06
(Профил | Изпрати бележка) | | Знам, че ти е сроден, Мейа. А и знам, че...ти винаги внимателно четеш и разбираш...Благодаря ти от цялата си душа за топлината! |
]
Re: Ада ми...
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 28.01.2005 @ 17:21:30
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... Време е, прощавай се
с поредните илюзии на тръгване...
__________________________________
Собственият ад настъпва, когато пътят свърши.
Когато песента в мен спре.
Когато мечтите избледнеят.
А сега гривите да се веят! Дори да е за последно.
Пътят да е пред нозете ни -
другото няма значение.
И вятърът да е в косите.
И дори вкусът му да е като на сълзи.
Пред нас е раят.
Кръвта - нека си капе.
Ще стигне до края...
--------------
Поздравления за хубавото стихотворение! |
Re: Ада ми...
от ruslina на 28.01.2005 @ 23:20:08
(Профил | Изпрати бележка) | | От кога те чакам, знаеш ли? ;-))) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 2
Вчера: 1
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 552
ХуЛитери: 2
Всичко: 554
Онлайн сега:
