автор: dara33

Имало едно време трима приятели. Казвали се Приказливко, Мълчаливко и Любопитко. Играели весело в градините на незалязващото слънце и всичко щяло да си продължава така, ако Любопитко не го осенила идея:
-Нека да опознаем света!
Приказливко заклатил главица със златни косици и казал:
-Защо да пътуваме? Нима тук не ти е добре?
-Добре ми е, но искам да видя свят. Какво ще разказвам някой ден на внуците си, че по цял ден съм тичал и летял ли?
Мълчаливко навел главица.
После кимнал в знак на съгласие.
Речено- сторено.
Тръгнали тримата приятели на път. Прекосили планини и цветни градини, докато стигнали до синьото море.
-Вижте, морето има ръбче, а това означава, че това е края на света- казал Приказливко.
-Нека пипнем края на света- нетърпеливо подскачал Любопитко.
Мълчаливко само ги слушал, а после се заел да построи корабче. Приятелите му го погледали и запретнали ръкави. Построили корабче, сложили му платно от дрешката на Любопитко, тя била най- шаренка и доволно се усмихнали.
Качили се тримата на корабчето. Пътували много дълго. Толкова дълго, че Любопитко се уморил да любопитствува, а Приказливко да бърбори с медено гласче.
Мълчаливко започнал все по често да приказва...
-Светът е безкраен- казал той.
Приятелите му се съгласили, защото вече били много уморени пък и корабът ги люшкал, а това изобщо не им се отразявало добре на тумбачетата.
Мълчаливо кимнали глави в знак на съгласие.
-Сега ще се приберем у дома. Там е най- хубавото място- казал Мълчаливко.
После обърнал корабчето и потеглил към бреговете назад.
Когато се завърнали в градините на незалязващото слънце те се приютили на сенчица под листенцата на огромен сънчоглед и заспали, защото били много уморени.
-Дечица, къде сте? попитала майката на Приказливко.
-Тук сме- казал той.
-Къде бяхте?
-О, мамо...не ми се приказва. Попитай Мълчаливко.
-Ти си болен- разтревожила се майка му. Това не е характерно за теб.
-Искам да нанкам.
После се обърнал и отново заспал.
Понякога мълчаливците стават бърборанчета, а любопитковците приказливци или мълчаливци.
Шарен свят.
Шарена градина.
Забравих да ви кажа, че трите приятелчета и досега обикалят градината и разказват на другите жители за пътешествието си до липсващия край на света или по- точно до неговия безкрай...
В градината се лее смях и има разбирателство, което никога не свършва, защото най- важното нещо е да можеш да обичаш, а те се обичат много...
Нищо, че не успели да достигнат края на огромния свят.
;0) Сега заспивайте и сънувайте сладки сънища деца.
Сънчо е тук!