автор: Marta

И е толкова същото. И е много различно.
И е чужда вината, и е тя моя лична.
И е нещо, което не се случва с години.
И е като да носиш, не две, а три дини.

И е толкова хубаво, и е толкова тъжно.
И така съм се лъгала, и така ми е ръжно.
И така ми е светло, и така съм на тъмно.
И така ту по гладко, ту по трънено стръмно.

И е приказка някаква, от онези добрите.
И усещам се всякак и ми парят очите.
И е толкова истинско, и е толкова сънно.
Никак, никак не искам да е първото дъно.