Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 710
ХуЛитери: 4
Всичко: 714
Онлайн сега:
-Ревнива съм, да знаеш.
Димът от цигарата сякаш се свива, страх го е от реакцията на мъжа. Сините и очи изглеждат остри, но сега са по-скоро плахи. Наоколо-упойваща сетивата музика.А той мълчи...
-Мълчиш? Да не би ревнива за теб да е равно на болна? Или луда? Или каквато друга искаш, стига само да е достатъчно отблъскващо за теб.
Усмихва се...Може би прекали с думите. Не заслужава да го напада, те само си говорят. Или не? Май забравиха думите на прага на нощното заведение, сега само посягат в тъмата и не ги намират..
-Слушай, не разбирам мълчанието. Понякога не разбирам и думите, но сега ги предпочитам.
Цигарата свърши, бе смачкана в кристалния пепелник. Треперещите пръсти не искаха да седят безучастно, запалиха нова. Знаеше, че това го дразни. Но вече нямаше значение, съобразяването изчезна заедно с думите.
-Скъпа, трябва ли да ме интересува каква си? Защо въобще реши да го споделиш с мен? Отдавна разбрах това което ме интересуваше, единственото- празна си. Отвътре зеят само парчета от теб. И те ме бодяха, забиваха се в живата ми плът. Докато не престанах да ги допускам до себе си.
Това беше, потъва. Потъва в живия въглен на цигарата си. Картини на догарящи свещи танцуват в ужасеното и съзнание.
-Нали няма да правим сцени? Нали няма да...
-Стоп стоп... Добре, добре, почивка. Нека дойдат гримьорите, изглеждате уморени.
Забързани сервитьори отнасят напитките, жена с тежък грим се нахвърля върху лицето на жената. Мъжът и се усмихва,погалва я, и отива да дочете сценария. Кога ще му каже? Кога...За ревността, за себе си, за даващата живот утроба. Може би след края на деня, може би утре. Сега иска само да се опита да забрави русата и червенокосата, които през мъглата на пудрата докосват с пипалата си нейния мъж. Поглъщат го...
