Дали да почна да обезценявам
с перото си в ръка словата,
те да се губят или избледняват
безсмислени и жалки във отплата?
Ето сега, опитвам се например
тук, без идея, и без вдъхновение...
боравейки единствено със римата
да сътворя едно... стихотворение,
но се усеща как импровизирам,
редейки вяло празното си слово,
защото верни думи не намирам...
Май трябва да започна пак наново,
да сгъна бързо белите си листи,
да ги заровя някъде в забвение,
за да се върна пак при тях пречистен
след време и почувствал вдъхновение...