автор: rajsun

* * *
Живях и аз на тоя свят.
Но си останах нещо външно.
Тъй както пътната врата
на някоя голяма къща.

Кой не минаваше през нея!
Улисан в себе си, забързан.
И аз си мислех, че им пея,
а те ме чували да скърцам.

Излизаш или влизаш ти?
Начало съм и край на пътя.
Помежду двете празноти:
отвънка празно
и отвътре.