автор: Dimi

Дали ако счупя
уплахата
в златното "да",
по-сигурен
ти ще направиш
за мен този полет?
Признавам си,
никога в тези места
не успях
да стъпя,
те тъй са ми чужди
и пълни с условия.
А също са собственост
нечия,
как да вървиш?
Забрана те следва
на всяка удобна пътечка
и много очи,
и езици,
и камъни,
виж,
остана ли нещо,
което не ни е насреща?
А искам да виждаш във мен
само смела жена,
понесла за теб
всички, следващи хода,
одумки,
но пак се боя,
че когато изправят ме там,
не ще се намериш
да спреш боя с камъни
в скулите.