автор: Niq_Nichiq

Радвай, народееее!
Изненада!
Събудих се рано. Към 7 беше. Събота сутринта. Изтягам се, прозявам се и провесвам единия крак от леглото. Включвам телевизора лежейки и почвам да поклащам крак в такт с песента по Мтв. Не помня вече коя.
Обръщам се на една страна, за да ми е по-удобно.
Изведнъж усещам нещо меко под бузата ми. Изправям се и виждам... о, ужас!!!
По възглавницата ми се въргалят десетина дебели кичура коса от моята собствена. Втурвам се панически към огледалото в банята, стисвам здраво очи и се надявам, че като ги отаворя всичко ще е наред, а цялата тази история ще излезе глупав сън. Напразни надежди!
Гледам се в огледалото и не вярвам. Не вярвам и се гледам в огледалото. На иначе прилично изгледащата ми тиква се мъдрят десетина голи петна. Помощ!!! Перушината ми я няма! Аз съм гола патица.
Ами сега? Ами сега?! Ами сега. Уаааааа!
Единственото, което ми остана беше да седна и да се нарева в банята. Съседите сигурно вече си мислят, че отглеждам някой морж там. Такова нечленоразделно мучене се разнасяше. Котката и кучето стоят на вратата и се чудят аджеба какво става.
Като се наревах едно хубаво седнах да мисля. Мислех ли мислех. Излязох да се разходя едно хубаво, ама преди това сложих една шапка. Живеем до болница и не исках да убия някой пациент с вида си.
Като не можах да измисля нищо святсно се прибрах. Седнах пред компютъра и като зомби пуснах Металика. Седя и гледам. Няма я.
- Сега ще затворя очи и като ги отворя ти ще си там.
Няма я.
Мисля. Часовникът цъка. Мисля. Котката ме хапе по крака. Мисля. Телефонът звъни.
Абе я майната на всичко!
Хващам ножицата и орязвам каквото е останало. След това заминавам в банята.
Бая време се мъчих докато се обръсна сама. Бръсна се и рева. Да знаете от мен, че хич не е полезно да правите двете неще едновременно. Защо? Защото се нарязах жестоко. Е, ще мине.
Най-накрая успях с триста зора да се обръсна. Седя и се гледам. Приличам на късния Нео и бебе едновременно.
Влизам да се изкъпя. Много е странно усещането когато нямаш коса. И доста ти е студено.
Излязох от банята. Кучето ми спеше и без да исках го събудих. Почна да лае, тъпчото. Не ме позна без коса. Като почнах да му говоря ококори очи и се свря в ъгъла със скимтене. И на него ще му мине.
Съобщих на майка ми, на познатите из чата и на Мълчаливеца какво е станало. Паника, ужас и истерия. Айде стига де!
Повиках гаджето да пием кафе. Дойде да ме вземе от вкъщи.
Слизам аз с една супер неадекватна шапка.
- Защо си с шапка?
- Студено ми е.
Той повдига ръба на шапката и се ококорва.
- Къде ти е косата?
Аз вадя едно пликче от чантата и го подавам. Бях си събрала подстриганото там.
- Защо ли си знаех...
Видях Мълчаливеца днес. Бях с шапка. Не се уплаши много.
Ходихме двамата с гаджето да си купя нова шапка. Някоя, която ми отива повече.
Влизаме в шапкарницата. Продавачката го познава от малък, защото магазинът е на тяхната улица. Казваме какво търсим и тя почва да подава разни шапки.
Барети, барети, барети, каскети. Как пък не.
Свалих моята да пробвам и жената изпада в ужас. Как да пита сега какво ми има? Да, госпожо. Аз съм извънземно. Сега можете да вдишате и издишате пак.
Мерих един куп шапки.
- Нямате ли нещо по-диво? Какви са тия сухарски шапки?
- Ама вие на колко години сте, госпожице? - казва тя укорително.
- Спокойно, мадам. Нося си личната карта.
След това нахлупвам една шапка, която има отгоре нещо приличащо на червеи и почвам да се смея.
Защо трябва да приемам трагично факта, че нямам коса?
- Не се безпокойте, госпожице. Тя пак ще порасне.
- Да ви изглеждам обезпокоена? - продължавам да се заливам от смях.
Забавно е. Особено като си пипна голата тиква. Грапава е и много топла. Не знаех, че главата може да излъчва толкова топлина. Спокойно можеш да си опържиш поне едно яйце на нея. Кеффф.
Накрая си избирам една що-годе симпатична шапка. Права е и има гънки по нея. Доволни излизаме от магазина.
- Много ти отива, знаеш ли?
Той се усмихва.
- Нали ще се справим с това? - питам аз.
- Докато продължаваш да се усмихваш, да.
Прибрах се вкъщи. Трябва да чета, защото в понеделник съм на изпит.
Как ли ще реагират колегите и професора?М?
Хич не ми и пука!
Важното е, че се чувствам добре.
Силна съм. Спокойна съм. Без коса съм. Ния стана скинар. Само по гола тиква де. Не по убеждения.
Радвай, народеееее!