автор: 4i40

Косите й са разпилени
върху възглавници от грешки,
а рамото, което тайно
и остро е завивката пробило
не може никога да се насити
да бъде по момичешки невинно,
да бъде осъдително-порочно,
виновно за несбъднатите случки
( те няма никога да бъдат истински ).
Защо ли дрехите дори го мразят
това непредвидимо кротко тяло,
в което има повече извивки
отколкото праволинейна строгост,
което не обича да го гледат,
когато е неуправляемо и диво...
Дори да си помислиш, че го имаш
то никога не те признава,
дори да си помислиш, че те иска
то се превръща в отмъщение
на някаква измислена суетност,
на някаква необяснима пречка,
заради която после съжалява.

Заспало е внезапното момиче.
Сънят го гледа завистливо,
разбира, че не може да престане
да се оплита в своите кошмари,
в съмненията си и във дните
обичащи се предпазливо...