автор: Mojsei

127. Негативната комуникативност, от една страна, се бори за оригиналност, а, от друга страна, служи като защитно средство на своя носител.
128. Глупостта намери теоретично оправдание във философията на Не-правенето на Карлос Кастанеда, което илюстрирам в някои материали, събудили недоумението и спонтанното разбиране на читателите.
129. Бездушието от страна на близък човек е, може би, най-жестокото наказание, след жестокостите на "приятелството".
130. Когато не си в състояние дя рязвиваш дадено отношение, най-разумното е да не му досаждаш с претенциите си. 131. Темата "Знаеш ли какви хора има..." е неизчерпаема и почти винаги става отегчителна.
132. Бедата на човечеството е в това, че възпроизводството на добродетелите стана работа на индивиди, които имат статус на случайни.
133. Целомъдрието, моногамното любов и святостта чертаят пътя за запазване на нормалната сетивност.
134. Всеки велик замисъл е плод на велика нужда, а когато тя е необходима нейното постигане е сравнително лесно.
135. Добродетелите ни помагат да оставаме в границите на такъв интерес, при който те няма да бъдат накърнени.
136. Най-добре е да използваме интелекта си за излизане от нещастията, в които сме попаднали, отколкото чрез него да разкрасяваме тези нещастия.
137. Целомъдрието на младоженците не е архаизъм, а предпоставка, която може да се развие като сподебена любов.
138. Моногамнат любов и полигамията са два различни начина на съществуване. Първият предполага вечна любов, вторият - кратък афектен живот, на който някои мои познати казват неправилно "любов".
139. Трупането на големи недостатъци не прави хората големи.
140. Когато пороците се смесят трайно с доббродетелите, казваме за съответния човек, че е станал порочен, а някои поети на порочните хора започнаха да казват "ангели".
141. Отдаването на пороците е акт на отчаяние, който упорито се естетизира, за да се представи за ценност.
142. Твърденито, че идва момент, когато пороците ни напускат, едва лиможе да претендира, че на тяхно място идват добродетелите.
143. Добродетелите чертаят пътя на нормалното съществуване, което се отъждествява с щастието.
144. Носителите на злото, чрез естетизиране на собстеното си поведение, се представят за герои и атова, не случайно, най-големите злодеи водят листата на изключителните личности.
145. Пороците чертят пътя на деградацията и те се използват широко при разработването на манипулативните капани на користта.
146. Крайното въздържане на страстите е също опасно, подобно на развихрянето им до нагон.
147. Човек получава в наследство заложби, но как ще бъдат развити в способности, зависи от възможностите, които предоставя обществото и от самия индивид.
148. Животът н смъртта използва пороците като свои инструменти.
149. Раните на душата могат да бъдат сравявани с физическото осакатяване, което не е лошо да се напомня по-често на поетите, за да не прекаляват с възхвалата на раните си.
150. Нищетата и разкошът са нй-големите пороци на човечеството.
151. Социалната изолация на индивидите е престъпление на общесвото и наказанието му е свързано със самата промяна на това общество.
152. Почтеността е отстояване на справедливостта при всички обстоятелства, израствайки в особени случаи до доблест.
153. Да превърнеш живота си в добре организирана игра, е нещо несрвнимо повече от това той да протече като преживелица.