по Жан-Люк Годар
-от къде си, английският ти е много материален и високомерен,
нима не си се заслушвал, какво и как говориш?
-как от къде, та аз съм амариканец!
-та от къде казваш, защото има северна и южна америка?
-от съединените щати, моля-моля!
-та от кои съединени щати казваш, мексиканските, канадските, кои за бога?
-от съединените американски щати!
-какви хора, да си кръщават държавата с името на континента, та какво търсиш тук по д....те?
-искам да купя твоята история, работя за спилбърг!
-а нима не си чул, че вдовицата на Шиндлер тъне в мизерия в Бразилия и не е получила нито долар за екранизацията "Списъкът на Шиндлер" или вярно какво ти пука, какво купуваш? Махай се, история, истории- не се продават, а съвсем забравих вие си нямате история. Вие сега си я пишете във Виетнам, Афганистан, Югославия и Ирак. Всъщност искам да те питам, какво си имате, сгради, пари, коли, врагове, а треперите пред всеки природен катаклизъм, защото всичко е свързано с парите. Доларът управлява всичко, а нима твоите пари могат да купят душата ми, та тя не се продава. Искам още да ти кажа, че тази триднадесет вековна история не се продава като пица на парче. И ужасно се дразня на тези мижитурки, които изкарват, че историческата ни годрост е всъщност комплексът на малките нации. Култура се купува, но история- не, можеш да я препишеш, но не можеш я купиш. Можеш да купиш земя или завоюваш, подобно на тази в окупираните територии около Палестина, можеш да отгледаш генно модифицирани храни и да ги продаваш на аборигените, но история не. Нима искаш да ни вкараш в резерват, нима трябва да работим за теб? Видя какво стана с великата арийска идея.
И не ми казвай кого да цитирам и как да го казвам, като не мислиш- продавай се!