автор: min4o

"никое зло не поражда добро"

-Ало?
-Ало, Миша, аз съм- Стефи, готова ли си?
-О-о-о!, здравей. Ами всъщност още не съм говорила с нашите.
-Какво?! Защо-о? Обеща ми, не помниш ли? Аз вече говорих.Пуснаха ме, хихихи- дори вече ми дадоха пари. Хайде моля те, недей да се отказваш сега, не ми се ходи без теб. Освен това, знаеш ли с кой се видях днес след като се разделихме?
-НЕ.
-С Тичо, с кой! Казах мъ, че ще ходя, че ще ходим довечера. И знаеш ли какво- каза ми че като свършат да свирят ще дойдат при нас да се видим.
Радвам се. За теб. Не бих казала че ме интересува особено това.
-Какво? Мислех че ти е приятен и на теб.
-Да бе- това че е що- годе хубав и популярен в квартала, защото свири, или поне се опитва да свири в клуб, трудно биха го направили покорител на сънищата ми.
-О-оо, моля ти се, спести ми поредната приказка за принцове и принцеси. Трябва да престанеш да висиш по цял ден у вас над тези ужасно дебели книги и да излизаш по- често, да живнеш малко. Както и да е, стига толкова за това, кажи в колко часа да дойда, за да тръгнем натам.
-Ами-и... незнам. Дори не знам, дали ще мога да дойда, виж, ще се опитам да...
-Добре, в 8 и 30 ще ти звънна отдолу. Да си готова. И да си сложиш нещо секси, нали се сещаш. Айде, трябва да затварям сега. До 8 и 30..
-Но....

(затваря)

*

(Седнаха да вечерят в 8 и 15. Точно. Както винаги.)

-Заповядайте, добър апетит.
-Благодаря.
-Благодаря.
......
-Мише!, грим ли си сложила?
-А?! Какво? Ами да-а.
-Но ти нямаш нужда от такъв. Никаква, толкова си хубава и без него. Нали съм ти казвал- по принцип нямам нищо против, щом искаш, но според мен всички тези мазила, пудрила, клепала са за хора, които нямат какво свое, истинско да покажат. Хич не са за младо и хубаво момиче като теб.
-Да, тате.
-И защо си се гримирала преди вечеря?
-Ми, аз всъщност се каня да ходя на клуб тази вечер.
-Моля? Ти знаеше ли, скъпа?
-Не, нищо не ми е казвала и на мен. Чувам за първи път.
-Аз тъкмо щях да ви питам. Така де, като сме всички.... Ася ме покани, всъщност вече и обещах, че ще ходя. Моля те, татко, нека отида!
-Виж, мила. Знаеш, че много бих искал да ходиш където пожелаеш, да излизаш, да се забавляваш. Не защото мисля, че ще ти се отрази положително, но защото виждам, че това ви доставя удоволствие. Но! също така знаеш, че не разполагаме с никакви излишни средства, въпреки че с майка ти се претрепваме от работа. Наистина би ми се искало нещата да не седяха по този начин и да не се налагаше да се ограничаваме в нищо, но поне засега не можем да си го позволим.

(Мълчание. Тъжен замислен поглед впит някъде зад бащата. Нов, лек, блясък в очите.)

-Не се натъжавай, Мишенце. В момента практически не мога да ти дам и едно левче, просто защото намам. Знаеш, че от седмица и половина ни бавят последната заплата. А днес ни казаха, че и до края на тази няма да ни ги изплатят. Съжалявам. Не бих те спрял иначе.

(Блясъкът в очите й прелива. Става. Тича в стаята си.)

-Ей, бога ми, не искам да става така, но какво да сторя, кажи ми?
-Ще отида да я видя.

*

(Дискретно почукване. Майката леко подава глава иззад вратата.)

-Може ли да вляза?
(Зачервени очи. Подсмъркване.)
-Разбира се.
-Ася ще дойде да те вземе ли?
-Да.
-Кога?
-Всеки момент.
-В кой клуб ще ходите?
-В този новия, в края на нашата улица. Едно момче от горния випуск че свири там.
-О-о! Значи, момче.
-Какво? А, не. Ася се интересува. Аз заради нея. Дори не знам защо се съгласих да ходя. Не трябваше, макар че ми се ходеше. Съжалявам, трябваше да предвидя ситуяцията.
-Не, не, недей така. Няма лошо да излизате с приятелки, с момчета. Че какво друго ще правите (смее се). Изчакай ме за малко.

(Връща се след минутка и подава на дъщеря си една десетлевова банкнота.)

-Ето, вземи, знам че не са много пари, но поне ще можеш да отидеш.
-Но, мамо!, откъде ги взе!? Не мога!
-Не се притеснявай, миличка. Мои са. Много отдавна си ги пазя,- за някой много спешен случай, знаеш често стигаме до критични ситуации, но тези ги пазех за нещо още по- важно.
-Но, аз.... не мога да ги взема...
-Не. Аз искам да ги вземеш. Няма ништо по важно от твоето щастие. Не искам някой ден да седиш, загледана в тавана и да си припомняш неизживени мигове от живота, пропуснати моменти, които никога няма да можеш да си върнеш, които като въгленчета да те прогарят отвътре и да не те оставят да ги забравиш. Дори за едно такова дребно излизане- може да не се случи кой знае какво интересно, а може и да си прекараш чудесно, да се забавлявате, да бъде незабравимо. Не можеш да знаеш, докато не го изпиташ. А ако не го направиш,въпросът какво ли щеше да се случи онази нощ, нама да те остави. Затова вземи, не се притеснявай- ще се справим някак си. Хайде, ела тук, прегурни ме.

(Хвърля се на шията на майка си. Не може да спре сълзите си.

-Но стига сме се размотавали. Обличай се, че ще закъснееш.

(Поглежда дъщеря си с усмивка, одобрително. Целува я по челото и излиза.)

*

-Оф, най- после слезна, защо се забави толкова? Ама каква е тая рокля,моля ти се? Та ти ще я настъпиш още малко.
-Аз....
-Ти луда ли си? Така ли мислиш наистина да ходиш?
-Защо? Това ми е най новата рокля... Намам друга.
-О-о-о! И без това сме закъснели вече. Още малко ще е все тая. Хайде, ще отидем до нас, ще ти дам нещо мое. Не можеш да отидеш така. Извинявай, но всички там ще ти се смеят.

(Ядосано гледа. С присвити устни и очи.)

-Изобщо не ме интересува какво ще си помислят и още по- малко какво ще кажат някакви си хора. И освен това нямам никакво намерение да си слагам нещо подобно на твоето. Ще се чувствам тъпо.
-Глупости!

*

-Хайде, хайде. Побързай. Моля те.Трябваше да отидем преди повече от час. Вече сигурно е минал техния ред да свирят. А нали се сещаш, че не само ние отиваме там. Сигурно вече са го налазили цяла дузина фльорци.
-Уф омръзна ми да ме юркаш само. Като искаше толкова да стигнеш при божествения Тичо, да ме беше оставила.. освен това , не мога изобщо да ходя с тези обувки.
-О-о, стига де, знаеш че не бих го направила. Нямаше да се старая да те издокарам така, ако не исках наистина да дойдеш. Току виж и ти си намериш някой.... Да отиваме стига с тези глупости.
-Съжалявам. Само да те питам- сигурна ли си че тази поличка има накакви функции на дреха?...
-Много смешно, моля те, да вървим.

*

(Просташко изсвирване. На ъгъла се появява едър мъж.)

-Хей, сладурани, куде сте се разбързали, толкова късно ( противен смях) ?

(Препречва им пътя.)

-Разкарай се, бързаме.
-Е-е, бързали пък сега. И няма да останете да си кажете две думи с бедния човек, така ли? Я, какви краченца, какво нещо. Какво ли има под поличките?

(Посяга към Ася. Тя се дърпа. Удря му плесница. Той се опитва да я хване, но тя се отскубва и побягва. )

-Миша, бързо, идвай!

(Но тя не е толкова бърза. Вече рязярен, непознатият мъж зашлевява Михаела. Зашеметена, тя пада на земята. Ася хуква към клуба.)

-Е, пиленце, щом си решила да останеш сега с теб ще се позабавляваме.

(Кръв се стича по устната на Миша. Панически търси начин да се измъкне.)

-Не, ти няма да ходиш никъде сега. (Лудешки блясък се появява в очите му)

(Разкопчава си колана и й се нахвърля. Тежкият му дъх на спирт я блусва в челото. Прекалено е едър. Не може да го отблъсне по никакъв начин. С едни замах премахва поличката. Пръхти. Очите му са изцъклени. Устата му е в лига. С един замах разкъсва блузата й. Грубите му ръце шарят по тялото й. Къса сутиена. Опипва я- гърдите, лицето, цялото тяло. Разкрачва я. Къса бикините й. Тя не може да се измъкне. Опитва се да извика. Още една плесница. Тя е в несвяст, той започва грубо да я обладава. Зверски, не прониква, а разкъсва. Не забелязва дори кръвта мейду краката й. Четири минути му стигат. Става. Закопчавайки се, оглежда треперещото голо яло, лежащо сред разкъсаните си дрехи, едва дишащо. Плюе. "Мръсна курва", я нарича и си тръва олюлявайки се, но със самодоволна усмивка на лице.)

*

Когато Ася се върнала с приятели да я търси, Миша все още лежала на същото място, без да помръдва. Била полумъртва. Откарали я в болница. Оживяла.
И забременяла. В утробата си носела семето на мъжа от тъмната улица, който така и не бил намерен.
Бременна. На 17 години.
Седмици наред тя седяла с поглед впит в тавана, на който имало флуоресцентни звездички и един единствен въпрос седял пред нея.
Живот или смърт?
Тя се считала мъртва вече. Мъртва за себе си. Мъртва за света- той просто рухнал, престанал да съществува. Но тя усетила нещо ново в себе си. В тялото й биело едно сърце. То не било нейното, а там долу, в утробата й, туптяло нещо мъничко. Самотно. Решила. Никой не успял да я разубеди. И как би могъл- споменът не успял, та камо линякой друг. Тя нямало сама да убие единственото останало живо в нея.

*

След щест месеца откарали Михаела спешно в болница. Но докторите не могли да помогнат.
Преждевременно появилото се на света дете, било мъртвородено. Невръстната родилка също починала при ражданетоТочка