автор: Tiranozavar

Потя се под клепачите, между миглите. Това не са сълзи, не е безсилие. Възторг е. По-скоро надежда Думата възторг е тежка, леко тромава, но има прозрачни криле. Като пеперуда-царица, закована кичозно с дебел гвоздей. Затова реших, това е радост.
И сега ще се усмихна, защото, когато хората се радват, те се усмихват. Ето така, с двата показалеца, по ъгълчетата на устните, и дърпам рязко нагоре. Това е усмивка. Като очи на момиче от Тай, най-нежните момичета, безропотни, мили, изящни като стъклени фигурки, с прозрачни рамене, с нежни, тесни устни, гъвкави бедра, стегнати кореми. Момиче от Тай. Събирам си картички. С момичета. Със снимки на момичета. Между тях има полякини, рускини, унгарки, българки, туркини, сирийки, египтянки, иранки, сомалийки. Всякакви жени. С жълти очи, със сини очи, меки или твърди, остри, обли или ъгловати, леко смешни, с една капка надменност, една щипка високомерие и някаква тайна. Ако можех да избирам бих искал да съм унгарец. Заради кухнята. Гъши дроб, малко лимон, обелен пресен домат, един стрък магданоз, капка зехтин, една маслина. И широкопола шапка. А и унгарците са някак пламенни. Този дума също е сложна. А и за мъж не върви да кажеш пламък или огън. За мъж върви думата остър, студен, висок, горд. Но пък тези думи си нямат родина. А на жените им отиват всички думи. Родината на думите е Ева, първата жена. А Раят е в Унгария, по южната му граница тече Дунав, северната опира в Балтийско море. Има един унгарец. И той пише за жени... Петер. Петер пише „Има една жена, обича ме". А аз, Петер, нямам нито една. И следователно никой не ме обича. Освен майка ми. Възможно е и баща ми. Възможно е даже и някой друг. Но аз още не го познавам... Всъщност, не я познавам. Обич значи твоето унгарско момиче да ти поднесе кана вино и да те облее с бялото от очите. Да потънеш в склерите. Като в легло. И момичето после да те завие. И да те целуне за лека нощ. На следващата вечер да я прегърнеш, ден по-късно да я попиташ дали те харесва и тайно, стиснал юмруци и с треперещи зъби, стегнати слепоочия, със световъртеж и гадене да си повтаряш на ум „ И тя ме харесва, и тя ме харесва, и тя ме харесва". Обаче, обаче, обаче... Аз не съм Петер, даже и Марек не съм. Нито поляк, нито руснак, нито сомалиец, нито французин, нито съм унгарец... И не мога да напиша книга от сто страници. И една не мога. Страница. Мога два реда, максимум три, може и четири. В краен случай пет. Като петолиние, аз, съблечен, като ключа „сол" в началото на симфония от думи. Като диригент. С една остра, твърда палка... Твърда, твърда, твърда. И ръката ми не трябва да трепери, нито пък устните. Когато срещна моето унгарско, полско, българско или сомалийско момиче, нищо у мен не трябва да трепне. Трепет, каква женствена, слузеста, мазна, влажна дума.
А може, всъщност, ако се замисли човек, ама, защо ми е унгарка? По-добре да бъде мулатка. Има нещо предизвикателно в тъмната кожа. Сякаш отварям ковчеже и отвътре изскача ключът за всичките неща. Едно черно, дългокрако, страстно момиче. Вечер ще ми поднася чиния с ястие, овкусено с къдрица от косата й, малко кожа от пръстите, малко дъх... Не. Това е Патрик. Той е друг мъж. Всички мъже в живота ми започват с П. Патрик е отгатнал тайната на любовта. И тя не е била мулатка, за съжаление. А червенокоса жена... Той я е убил... Аз не мога да убия и комар... Като си говоря строго и се плаша от собствения си глас. Толкова е писклив. А и не ми отива. Висок съм, хубав, строен, а гласът ми още по-висок. Като връв на хвърчило, като врабче. Чурулик-чурулик. А жените, нито унгарките, още по-малко червенокосите, а убеден съм и мулатките, не обичат високите гласове. За да е тежък един мъж трябва да е баритон. Риголето! Не ми е известно какъв е бил Верди. Мъжът, на който се възхищавам, е перверзник. Срам ме е... Отрязал си е топките. Разбира се, само на хартия, щрак с ножицата. Клъц. Докато мадамата му е лежала на леглото. Някоя жена. Всъщност, не просто някоя... Със сива кожа, уморен поглед, размазана очна линия, изморени бедра, ухаеща на джин, с дълги пръсти и едно цигаре. От седеф, разбира се. Кой идиот би си срязал топките, ако нямаше седеф.
Всъщност, не зная какъв е бил по народност инженер Айфел. Но ерекцията му се възвишава над цял Париж. Това, последното, е написано от жена. Обожавам я, обичам я, сънувам я, искам я... Обаче ме е срам. Как да й го кажа. Взимам едната картичка, после другата - руси, тъмни, високи, ниски. Всички вие, жени такива, сте чули думите ми. Цялата азбука на желанията, химическата таблица на страховете ми, дори, когато капка сперма пада на пода, не ми се разсърдихте. Всички вие, о... Отначало. Аз съм мухлен, мухлен мъж. Това е Йоко Оно. Пардон, това е Джон. Неговата жена е била японка. А пък последното сепуко си прави авторът на „Златният храм"... Да медитираш върху езерото е като да си говориш сам... Не, да говориш на пощенските картички. С леко разголени, предизвикателни, напълно облечени, прави, седнали или легнали жени...
Всички ми принадлежите. Всички. Но от днес, заклевам се тържествено, пред всичките ми 314 картички, ще опитам да си намеря момиче от Тай. Даже ще ида там на пътешествие. Ще си взема зеления пуловер, ако захладнее... А може, всъщност, защо пък да не е монголка. С онези оризови шапки и пискливи гласчета. И меки бузки, прелестни, меки, жълти бузки. Една наследничка на Атила. Онзи силен мъж, на кон. Конник. Майн Рид... Без глава... И аз, и аз.
Ако човек вярва на книгите жените трябва да са мили. Но не са. Нито майка ми е била мила, нито нейната майка, нито майката на майката на майката. Само Ева няма майка. Тя е зачената по свръхмодерна технология. От мъж. Ако бог бе жена, щеше да накара Йосиф да роди Спасителя, ама не е... Всъщност, ако Бог е мъж, значи и той е самотен, като мен... И затова, както казах в началото още, ще ида до Тай. И няма да стъпвам в непочтени заведения. С травестити. Онези мъже, облечени като жени, онези, с късите рокли, широки рамена, и много грим... С дългите пръсти. Същите, които намигат на минувачите...
Никога не съм искал да бъда момиче... Но ще намеря идеалното такова за мен. Ако трябва, ако трябва, ако трябва... Сега ще затворя тази книга. И ще отида в онова уханно пристанище, където възрастните мъже умират от СПИН, а Китай развява червени знамена, защото си е върнал отдавна загубената територия. Моята перла в короната обаче е Тай.
Това е, затвори страницата.