автор: flame

Любовта била за двама ...
* всяка истина има две лица *

Повярвах аз в жената на мечтите,
химерата превърнах в светлина,
сърцето ми политна към звездите,
и времето премина в бъднина.

Повярвах аз във светлото сияние,
в онази, спящата от цели сто лета,
душата ми летеше с упование
с крила родени в миг от любовта.

Легендата за онзи аз забравих -
Икар май казваше се той,
високо полетях и се опарих,
от онзи тъй пустинен зной.

Аз знам, че тя не е виновна,
съдбата сам избрах си аз -
да вярвам в Обич невъзможна
и стихове да пиша час по час...

И все пак, хора, запомнете,
когато казвате вълшебните слова,
до сто пребройте, помислете,
дали е вярна истина това!