| Ела,
преди да натежат нозете ти
и в дланите да стискаш шумотевици,
вселенски хор брътвежи и гърмежи,
забили се във стъклената вата преди тъпанчето. И писналата тишина ти е завивката,
която все се свлича и събираш
до милостта на утрото, чертаещо
познатите контури в стаята,
когато ще открехнеш гардероба
и без да гледаш, грабваш блузата
с материя от чужди делници.
Ела,
преди да се е съмнало,
тръгни към себе си по тихата пътека -
онази слънчева и къпана,
омарата на топлите ни мисли
и жадните треви на сънищата ми,
застинали, росата не преглъщащи,
с която ще милувам глезените ти
за да пристъпяш леко и по-нежно
така, без да разбуждаш демоните,
преструващи се на заспали делници.
И стъпка подир стъпка се издигаш,
спокойно е и топло под завивката,
най-плътната завеса на клепачите
за миг изтрила всичкото на страшното,
където тъмното е светло за детето.
Ела и застани до мен, очаквам те.
Ела в спокойното да гледаме нататък.
Публикувано от hixxtam на 19.01.2005 @ 19:12:10
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 6
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Ела" | Вход | 2 коментара (7 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Ела от InsideOut на 19.01.2005 @ 21:57:58 (Профил | Изпрати бележка) | Тъй. Сдърпаха ми ушите(и завивката, дето съм ритала в съня) и ме завиха топло ей така: ))
Ела,
преди да натежат нозете ти
и в дланите да стисна шумотевици,
вселенски хор брътвежи и гърмежи,
забили се в стъкла от спукано...
И писналата тишина да е завивката,
която все се свлича и събираш
до милостта на утрото, чертаещо
познатите контури в стаята,
когато ще открехна гардероба
и без да гледам, грабвам блузата
с материя от чужди делници.
Ела,
преди да се е съмнало,
тръгни към мен по тихата пътека -
онази слънчева и къпана,
омарата на топлите ми мисли
в жадните треви от сънищата,
застинала, росата не преглъщай,
с която ще милувам глезени
и пристъпвай, леко, нежно
без да разбуждаш демони,
преструват се на заспали и на делници.
И стъпка подир стъпка да се издигнем,
спокойно е и топло под завивката,
най-плътната завеса на клепачите
за миг изтрила всичкото на страшното,
където тъмното е светло за детето.
Ела и застани до мен, очаквам те.
Ела в спокойното да гледаме нататък.
Ето така! |
Re: Ела от Marta (marta@all.bg) на 22.01.2005 @ 18:22:49 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Да, четох, сравнявах и наистина при втория вариант картината изплува по- леко, без усилие, като разгръщане на завеси, след завеси до това заставане на брега, аз поне така го виждам, срещу хоризонта- спокойно и заедно.
Поздрави :) |
]
Re: Ела от InsideOut на 22.01.2005 @ 19:13:23 (Профил | Изпрати бележка) | Дааам, първото е леко задъхано, насечено, сподавени копнеещо-прегръщащи стонове ела ела ела... , а след редакцията, ръката нежно подхванала и придържаща моята, в заедност успокоява диханието на стихото. ) |
]
Re: Ела от miglena (megira@abv.bg) на 22.01.2005 @ 18:54:38 (Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | пристъпвам тихичко, да не разбудя демоните,
защото издигането под завивката си е свещено действие,
особено ако това е завивка от тишина, писнала... |
]
Re: Ела от InsideOut на 22.01.2005 @ 19:18:38 (Профил | Изпрати бележка) | въздишам тихо както плача
във нощите когато съм сама...
имах едно така започващо стихо, минало-бешело, кеффф ))) |
]
Re: Ела от batteria на 20.01.2005 @ 12:47:40 (Профил | Изпрати бележка) | Много, много ми се иска да пусна тук, ето това:
само твоят живот има значение
хабиби
остави сушенето на смокините
сладкото от варени орехи
песента на девойките
вятърът луната и звездите под един покрив
само твоят живот има значение
хабиби
ела със мене там където
вятърът луната и звездите
нямат нужда от покрив
ти ще си любовница на птиците и цветята
хабиби
сладко от варени орехи ще бъде животът ни
само ако избереш свободата
хабиби
можеш да стигнеш до любовта
Диана Иванова
А на теб браво и на дърпащия уши, тоже. |
Re: Ела от InsideOut на 20.01.2005 @ 15:10:32 (Профил | Изпрати бележка) | А така! и тоже:
Това не е приятелство -
просто се доверявам на ума си.
Ела да потанцуваме,
докато още не е мръкнало.
Това не е любов -
просто се доверявам на душата си.
Искам да се любим,
докато още не е съмнало.
Това не е разврат -
просто се доверявам на сетивата си.
Порадвай се на младото ми тяло,
докато още не съм си тръгнала.
Това не е раздяла -
просто времето ни изтече.
Потъгувай мъничко за мен,
преди да съм се върнала.
Анна Димова |
] | |