автор: nadya

Всеки се ражда на земята с някаква мисия.Дълго се щурах из чекмеджетата на
паметта си,за да разбера ,кой,как и защо е отредил моята
.Връщайки се години назад си мисля,че трябва да са били мама и татко.Хора с големи амбиции,но в бедноста си не успели да достигнат върховете в медицината и аз "младата и бодра смяна" е трябвало да довърша житейския им несбъднат път.
Та насочвайки ме през годините,аз не ги предадох,само малко смених посоката, но занаята ми си го бива.Пак съм от ангелите спасители отнемащи болката,само че...зъбната.Вече двадесет години повтарям вълшебните думички-отвори,..затвори, ...изплюй.Последната най-много се харесва!Нали все ни забраняват да плюем на обществени места,а при мен...може,само дечицата понякога бъркат посоката,та съм оплювана доста пъти.
Още в началото на стоматологичната(тогава така се наричаше)кариера се озовах в китно селце,далеч от мама и татко.Наложи ми се да оцелявам в малка кирпичена къщичка...,та разбрах как са живели древните българи.Вода имаше(като изключим кладенеца)два,три пъти в годината и от чешмите изкачаха малки зелени жабчета... Отивайки на работа ме пресрещаха стадо големи,черни,рогати биволици,та се налагаше веднага да сменям посоката и да избягвам ярките цветове.Веднъж едва не се подпалих в опита си да осигуря топлото,нафтата беше дошла в повече в голямата права печка на дърва и въглища...
В занаята казват,нещо, ако не стане от първия път,става на третия...Добре,че природата ни е дарила с повече зъби...та до третия опит все остава по нещо...
Най ми харесва да работя с деца,там се изявява психолога в мен.Гъделичкаме зъбките,вадим червейчета(не стават за риболов,вече пробвах..),правим къщички,режем главички(на микробите,разбира се!!)...общо взето играем си.И като на игра се смеем...Трябваше да сложа табелка-смешен кабинет,но не съм се сетила.
Хубав занаят съм си избрала и не съжалявам!Това е отредената ми мисия.Сега вече можете да затворите....и да се изплюете!(Плювалника е вляво от вас,моля!)