автор: jel

Думи,думи,думи...Бръмчат думите наоколо-като мухи,гонят се,настъпват се и се пръскат във въздуха. А той седи. Седи и слуша.
Говорят си празни неща,а може би,имат някакви скрити кодове които той не разбира. А може би,проблемът е,че той цени думите.
Ето,момчето отсреща отново и отново преповтаря,части от своя разказ. Разказва пак за своя съсед който му говори на "ВИЕ" винаги а дори не бил вишист,а професорът от техния вход му говорел свойски.
И това продължава часове. Говорят,говорят...
Така е във всяка компания -няколко човека хващат думата и ту единият я захапе,ту другия а останалите мълчат или слушат. И той слуша.
А така му се иска да се разхожда в парка и да вдишва хладния вятър и красота. Но тогава ще бъде сам. А сега седи и слуша-в компания е. Някак си неудобно е да си тръгне.
Толкова му е лесно да разговаря с хората,само че,от разстояние. Включва Ай СИ КЮто и разбира какво е времето в Естония,казва Хелоу или здравей и е толкова интересно - а сега-когато хората са на една ръка разстояние,когато са толкова близо,ги чувства така далечни. Говорят,говорят...Почти вече не ги чува.Да,по-различен е от тях . Иска да чуе думи кото да останат в него.
А може би,не разбира нищо от комуникации.
Виж с децата му е по-лесно.
-здравей зайо байо!
-Аз не съм зайо байо. Казва детето и разговорът тръгва. Без гордост,без предрасъдъци,без срам и страх,без комплекси.
Толкова обича децата,но за тях са нужни жени. Пък и Господ е казал: Не е добре за човека да бъде сам. Ще му създам подходящ помощник."
И затова той седи с часове. А е така сам както и преди да дойде.
А е с братя и сестри -не някакви невярващи.
Благодари излиза. Вятърът го лъхва но пак сам
И кога бе по-сам преди или сега незнае.