Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 850
ХуЛитери: 0
Всичко: 850
Минавал ли си през моята камбанария? Виждал ли си бялата и олющена основа, и остатъците от лястовичи гнезда? Изкачвал ли си някога сякаш безбройните стълби?
Не си? Знам, че не си. Затова и те питам, да осъзнаеш какво изпускаш. Аз смятам, че заслужаваш да видиш земите ми, безбройните полета и мъдрите дървета. Да се будиш с мелодичния глас на най-нежната камбана на света, а протягайки ръка да усетиш само ефирния простор.
Не се бой, няма да паднеш. Щом си поканен, значи си Вярващ. А Вярващите не падат. О, не ме разбирай погрешно-Вярващите не в Бог или Дявола, вярващите в крилете на гърба си. Онези, невидимите, които от време на време те повдигат и аха-аха да полетиш. Не се прави, че не знаеш за какво говоря. Та нали именно те ти прошепнаха да прочетеш това което реших да напиша.
Харесва ти тук, нали? Харесва ти вече да разбираш приказките на вятъра, а вечер тъмнината да не е толкова земна. И аз виждам сребърните сияния на издигащите се човешки души, и мен ме докосват крилете на митични същества. И звездите не просто премигват, те сякаш отдават се на своите любими-хората-и ги примамват с танца си. Погледни, там е твоята звезда. Тя влезна в съня ми, помоли ме да те поканя. Така че не размахвай само безпомощно крилата си, докосни ги с невинността от душата и иди при нея..Аз ще те чакам.
