автор: Alexey

вече месец, студената война продължава.
всичкият барут отива за фойерверки
бог
шизофреничен бог е изпънал мекото си тяло
от двете страни на стената.

поне нещата са ясни. подпрени крака на границата, изтласкват се и плуват в полуфабрикатна плазма. ние не познаваме двулики посоки, ние сме малки навити часовничета
тихо тиктакаме, пишем история тик так тик так

никой не пита за причини и поводи. достатъчно е да знаеш врага,
за да очертаеш себе си.
затлъстяващ свъсен мужик,
бас държа, че пръв ще предадеш фронта

разклонявам се безкрайно, плевел, сателитна крава

ето тук бельото ми, разхвърлени сатенени мини. ето очната ми линия - бодлива тел. и колко сълзотворно обгазяващи парфюми
напълно да ти се отще да прекосяваш
тези тънки
тънки
граници
музиката ми ще проглуши останалото ти едно ухо
как да забележиш, че застрелях диригента (нет проблемы)

ти ти ти си виновен за мухата в главата за озоновата дупка за мижавите гени за разпятието за рубеолата за нея
и какво ли не
всичките ми мъже приличат на теб.

но това няма как да знаеш
защото спиш над общия им гроб

наблъскани като сардини
представяш ли си,

татко?