Писни, сърце!
Сега дошло е време.
Попаднало в ръцете на гайдар,
в ручилото на вените ти дреме
на песента стаеният пожар!
Изпей я с кръв!
За въздух нямаш време!
Ще чуят само имащите кръв.
Недей губи кураж от устни неми!
Кога ще срещнеш пак гайдар такъв -
сърцето си извадил на мегдана,
пулсиращо в ръцете му големи,
да свири пред претъпкани дюкяни!
Писни, сърце!
За друго нямаш време!