автор: alisa

Защото свършиха отдавна чудесата.
И тези другите. И тези, дето носех.
Защото вместо мене други плакаха.
Защото изведнъж ми стана грозно

да се усмихвам и да ми е тъжно,
че някой пак изобщо не разбира.
Омръзна ми с щуреца да се лъжем,
че може и през зимата да свири.

Защото заваля, но не по ноти.
Вместо светулки - сняг като парцали.
Защото се измъкна бос животът
и ми остави скъсани сандали.

Защото жаждата на песента удавих
в очите на един почти-несретник.
Защото ме е имало отдавна…
А оттогава - все е петък.