пътеката слиза
нарамила
от слънцето карирания студ
препъва се
във шумата и пада
току в краката ми
помагам и да се изправи
и се отправяме заедно
към твойта магистрала
цяла онемяла
и объркала посоките
върви назаден
спъва се и тя и пада
и поемаме я двете
с моята пътека
и изселваме се
в баспространственото
дишане на любовта
всички заедно
размотани
от макарата
отчаяние
се спускаме по хълмовете
чак до вечността
може би
може би
може даже да.....
....
бе не ми ходи да съм влюбена