ЖАБАТА
Как е хубаво в блатото,
колко е удобно!
И във лепкавата тиня
ти си цар подобно.
ПТИЦАТА
А аз не мога и вони ми
в този жабуняк.
И водата да е топла,
пак ще литна,пак.
ЖАБАТА
Но защо ти е небето
с облаци безчет?
Дето ветрове те гонят,
тука е наред.
ПТИЦАТА
Щом усещам остър вятър
шибащ моите криле.
Щом се гмурна аз нагоре,
в синьото море...
ЖАБАТА
А аз храница тук си имам
и легло ,и пея в хор.
И защо ми е ,кажи ти,нужен
далечния простор?
ПТИЦАТА
Когато се издигнеш горе
над своя си корем,
тогава ти ще видиш,жабо,
небето е мехлем.
ЖАБАТА
А дъжд студен кога те плиска
и гръмотевици трещят,
ти търсиш храсти и дървета
да те подслонят.
ПТИЦАТА
Да,има риск-не е то смешно-
кучета,патрон...
Но да летиш е тъй чудесно,
умира се без стон.
ЖАБАТА
Когато рухнеш на земята
и вечен сън заспиш,
ще умре завинаги мечтата,
щом ти се строполиш!
ПТИЦАТА
Не,неще умре мечтата моя!
Винаги ще пея аз,
там,в Божият дворец на воля.
ще ехти и моя глас!
А ти,не превъзнасяй си битието,
че дебне те змия!
И не отпивай сладко от питието
на блатната воня.