автор: Bootdisk

Имаше едно време едно дете на име ПЪРВО, усмиханато от уши до уши и всички много го обичаха. Беше добро и с огнено сърце. Не щадеше слиите си за останалите. Помагаше и не му мислеше много. Беше обичливо и то не с лигавщини, обичаше сякаш обича веднъж в живота си. Настъпваше педала на гаста до карй се се движеше с недостежими обороти за другите. С поглет изразяваше повече от колкото кой да е с думи.
Но под това се криеше нещо тъмно - страх ли беше или какво. Никой така и не знаеше за това що таеше в себе си. То не споделяше. Но един ден се срещна с друго…такова дете - викаха му ВТОРО. Започнаха да си общуват и стиганаха до там където и те не очакваха…па се целунаха. И започнаха те да си дружат. Обичаха се и се усмихаваха. Споделяха си. Знаеха си и колко косъма имаха на главата.
Мина време, дните си манаваха, капеха капка по какпа. В един момент мрака на ПЪРВОТО се изсипа и замъти всичко. Започна то да се мени, стана твърдо и неумолимо към останалия свят. Не мина много и Първото започна да се държи по този начин и с Второто. Започна да го наранява несъзнателно, да му писва от него, да го отбягва. Още го обичаше но не го искаше, до себе си. Стана студено и изчезна превърна се в нещо ново …. превърна се в Трето. Второ видя промяната изплаши се - не искаше да загуби Първото, но не само че го губеше ами видя как онова създание, с което се запозна изчезна, просто се изпари като какпа вода попаднала на горещ котлон. Второто започна да се чуди, то ли бе сграшило и ако да къде. Започна да рови и да си блъска главата, но не намерише отговор. То ли бе виновно за появата на Третото. Страх го беше. Трето не спираше да бяга. Ту усилваше темпото ту спираше, сякаш и то не знаеше какво прави. Второто видя всичко това и не спираше да се измъчва. Накрая то се спотаи и започна тихо да родае. Колко много обичаше то Първото, колко много неща бяха изживяли, а сега то сякаш умря. Не искаше да повярва, нима всичко това може да се случи. Много време прекара в мисли и страхове.
В един момент то се изправи и видя Третото, как продължава да чезне и да се появява все в нов вид. Изплаши още повече. Какво се бе объркало. Разбра че няма на къде, обърна се и закрачи в обратна посока на Третото. Каквото и да бе станало, нещата не можеха да върнат. Нямаше го Второто. Изживя го тежко. Даже много тежко. На моменти бе наръба. Но се справи и в крайна сметка….Второто претърпя еволюция. Превърна се в Четвъртото и написа това.