автор: pisana

Напоследък все се вземам на сериозно
и към миналото да се върна май е невъзможно.
Затова Ви моля днес да ми простите
опитите да захвърля пак мечтите.
Тука с дребните клавиши
едра тема ще се размириши.
И поукичка ужасна
ще огрява ме прекрасна.
Днес подпря ме на чешмата
мъжка мощ- позната.
И додето се опомня
счупих някой друга стомна.
А водата се излива
в мивката ми нова и красива.
Едрите стъкла канала са покрили
веро то бълбука сред балончета игриви.
Почва да прелива и водата,
ала сладка много е играта.
Няма край таз сила мъжка
почне ли веднъж да пъшка.
А нали съм пъргава и млада
с кръв гореща - за прохлада,
тежка май му се видях
и на плота с плочки в миг се отзовах.
Беше миене и пльокане страхотно
с пяна го рисувах тъй грамотно.
Пърхах, като волна птичка
той- трудолюбив като пчеличка.
Ритъм сладък и омаен
времето застинал миг случаен.
Буквите подред познати
в гласни се превърнаха ръбати.
Само тях се сети моя милост
без да плува във свенливост.
Но беда голяма ни споходи
ток, вода превърна ни във луноходи.
Тройния ни разклонител
нямал водоотводнител.
То искри и потреперване,
ала ние слети във измерване.
Даа, предпазителя проработи
тока вече не работи.
Но , от бурния ни секс
със прически сме от днес.
Ощеее, малко обгорели
и от виковете малко онемели.
Секс ли?- свети на червено
моето сърце смутено.
Да, това е взех се на сериозно
и към миналото да се върна май е невъзможно.
Искам да съм весела игрива
и напук на всичко рошава писана , не свенлива.