автор: vania_vasileva

Айли бавно буташе количката с медикаменти по неоново - белия стерилен коридор. Токчетата и потраквака методично по мрамора, вдъхвайки някакъв изкуствен живот в утробата на болницата. Подминаваше вратите, подминаваше и отражението, което хвърляше в тях.
Като всяка друга медицинска сестра и Айли носеше стегната и бяла като болката манта. Шоколадовата и кожа я караше да изглежда още по- уязвима. Ямайската и кръв се бунтуваше срещу това присъствие на смъртта по коридорите, постоянното напомняне на пациентите, че Тя ги наблюдава, изчаква търпеливо като страстна любовница. Особената миризма на гнила плът, на химия, на отчаяние се просмукваше навсякъде, полепваше по тялото и , проникваше в нея и обладаваше душата и.
След края на смяната Айли обикновено се прибираше вкъщи и дълго стоеше под душа, триеше кожата си до кръв, надявайки се че така ще премахне болницата от себе си, че ще заличи докосването на отровните и пръсти. След това палеше тамян и го очакваше. Него. Единственият. Мъжът от сънищата.
Запознаха се преди месец, но душите им се помнеха от векове. Шоколад и мляко. Те се допълваха. Носеха си покой. Наричаше го галено Ру - както го помнеше от съня си. Големи кафяви очи и малки златисти точици - баба и казваше, че ямайската и магия е твърде силна. Тя го очакваше цял живот. И един ден просто видя очите му. Очите на д-р Руди Лен.
Айли най-сетне достигна до склада. Извади тежките ключове от джоба на мантата и пъхна съответния в ключалката. Превъртя един път. После още веднъж. Тогава го усети. Инстинктивно. Косъмчетата на врата и настръхнаха. Мускулите на Айли се присвиха и дишането и се ускори. Като си даде вид че бравата заяжда тя плавно плъзна ръка по таблата в опит да сграбчи нещо, с което да се защити. Пръстите и нервно стиснаха скалпел. Рязко се обърна, но не достатъчно бързо. Нападателят сграбчи китката и, удари я няколко пъти в стената докато изпусне скалпела. После я притисна с цялата си тежест, запуши устата и с ръка. Изшътка. Миришеше на страх, на кисела пот, на отчаяние.
Бясно пулсиращото и сърце спусна пелена пред погледа, но не и дотолкова, че да не разгледа нападателят. Младият мъж, който беше около трийсетте, мургав и небрежно облечен и диво се оглеждаше с надеждата, че никой не е чул шума от борбата. Изчака секунда. Две. Никой не се показа по коридора и той се реши. Отвори вратата и изблъска Айли в склада.
-Ако искаш да живееш млъкни!-изсъска той. Твърде уплашена за да говори, Айли само кимна. -Отвори ги!-изръмжа похитителят в посока на шкафовете с наркотичните. Тя се подчини. Нападателят и извади платнена торба и започна да тъпче в нея всевъзможни опияти. Айли се сви в ъгъла и започна да шепти молитви на всевъзможни божества.
-Айли, мила, тук ли си? Какво става вътре?- Ру тропаше по вратата. Крадецът, който тъкмо беше изпразнил лавиците, извади нож от джоба си.
-Неее! Ру! Не влизай!- Айли изкрещя неистово.
-Кучка!- изсъска мъжът и я удари толкова силно, че тя се просна на земята цялата в кръв. Скулата и беше сцепена и Айли едва си поемаше дъх от болка, но продължи да крещи.
-Влизам!- Ру успя да насили вратата и влетя в стаята. Погледът му веднага се спра на облятата в кръв Айли. От тревога по нея не успя да реагира на нападението в гръб. Острието се заби в меката плът. Ру падна на земята, а крадецът продължи да го ръга. Всичко потъна в кръв. Айли пищеше пронизително, едва се надигна и налетя на нападателя с голи ръце. Той я просна отново на земята с един удар в стомаха. Огледа се диво и осъзна какво е направил. Грабна чантата и избяга преди стъпките на персонала да достигнат до склада.
-Ру! -Айли се довлачи до него.- Не ме оставяй, Ру!- бялата му манта беше обляна в кръв.-Не ме оставяй!- писъците и преминаха в тихи хлипове, когато осъзна неизбежното.
- Любов моя. Не е свършено.-кървава пяна изби по устните му. -Пак ще се срещнем…….
….
Вечерта, след като се успокои и даде показания на полицията, тя се приготви. За ритуала. Ямайската и кръв я зовеше. Тя нямаше да го загуби. Не отново. Не след като едва го намери след последния път. Беше си обещала, че няма да го прави повече. Нямаше изход.
Съблече всичките си дрехи и запали свещи. Кожата и матово блестеше под трепкащата им светлина, сенките пробягваха по тялото и като древна писменост. Разряза вените си. Очерта с кръвта си кръг в центъра на стаята.
Отряза косите си и ги изгори. После легна в центъра на кръга. Зашептя словата, които се бе зарекла да не изрича. Съзнанието и пропадна в тъмна бездна.
-Вратата! Вратата!- шептеше тя. Светът се преобърна. И тогава тя я видя. Светлината……..
….


-Откога е така?
-От доста време. Намерил я е съпругът и. Просто си е лежала на пода в пълна апатия. Не реагира на никакви дразнители, същевременно обаче имаме повишена мозъчна активност.
- Докторе, мислите ли, че ще се оправи?
- Винаги има надежда, но състоянието и е непознато за нас, напълно непредсказуемо…

….

Светлината се приближаваше с бясна скорост. Тунелът около Айли се завъртя, обърна се с хастара навън и тя се пресегна. Отвори вратата….
Намираше се на тъмна, мръсна и задънена уличка. Беше се подпряла до витрината на магазин за алкохол. Айли се огледа - носеше червени обувки с високи токчета, мрежести чорапи, къса черна ластична пола и бюстие, което не оставяше нищо на въображението. Огромна черна перука и много презервативи в чантата…
-Господи!- осъзна тя- Та аз съм проститутка!- огледа се отново във витрината и горчиво добави- При това евтина!
- Муцка! Какво си се нацупила! Така няма и мъртвец да те вземе!- във витрината до нея се оглеждаше позастаряваща колежка, която успокоително положи ръка на рамото и.-Знам, че ти е тежко, че си отскоро тук.-Наведе се и прошепна в ухото и - Не оставай погнусата да те вземе..Знаеш какво правиш тук. Имаш дете да гледаш…
Да! Тук тя имаше дете! Онова малко бебенце, което мечтаеше да подари на Ру. То щеше да има кафяви очи с малки златисти точици в тях…като баща си..
Айли неволно се усмихна. Русокосата проститутка и се усмихна в отговор и дружелюбно е потупа по рамото. На тръгване се обърна към нея и и прошепна:
- Айли, не забравяй да приемаш работа само от клиенти, които познаваш. - каза тя със сериозен глас- Полицията още не е открила убиеца на Марта и Салломе. Пази се, момиче, чуваш ли?..
Айли си усмихна. Тя едва ли би приела каквато и да е "работа" сега. Тя просто щеше да се прибере вкъщи , да гушне бебчето си и после щеше да го търси. Него..Ру.. Чудеше се какъв ли щеше е този път? Дали няма да е женен, да го привличат мъже, да е непоносимо самотен и да я чака..
Тръгна си. Залезът обливаше света в кървава светлина, която скоро щеше да премине в тъма. Вървеше по тротоара към домът си - тя винаги знаеше къде е той. Ориентираше се като птичка. Някакво вътрешно чувство я водеше към гнездото и, към малкото пиленце в него, което я очакваше…
Една луксозна коля я задмина, след което намали и изчака да се изравни с Айли. Тя не промени хода си, не се огледа, не прояви никакъв интерес към колата…докато не чу гласа:
- Малко работа, госпожице, приемате ли? Плащам добре и не съм придирчив.
Тя се спря. Обърна се рязко. От сваления прозорец на колата я наблюдаваха очите на Ру. Сърцето и прескочи такт. После заби учестено.Намери го! Съдбата им беше такава, преплиташе се. Винаги. Тя се усмихна, приближи се до колата. Ру отвори вратата и тя влезе вътре. Нищо не си казаха. Той караше уверено, бързо. Знаеше къде отиват. Спря извън града до една изоставена, почти разрушена сграда. Обърна се към нея и каза:
-Така. Тук никой няма да ни види.
Айли го погледна. Очите. Какво ставаше с тях? Нямаше ги точиците, а един звяр се канеше да изскочи. Тя разбра. Изписка и се опита да отвори вратата на колата. Ру обаче беше по-бърз и успя да я удари, да я зашемети. След това извади с черните си ръкавици една тънка връв и я омота около шията и. Започна да затяга.
Айли започна да се задушава. Болката избухна пред очите и. Като риба се опитваше да си поеме въздух, дробовете и горяха. Моравите петна пред очите и очертаха коридор. Айли се пресегна и я откри. Откри вратата и светлината зад нея…
….

-Какво стана, докторе?
- Енрико, нямам никаква представа! Както си лежеше в абсолютна апатия изведнъж започна да се задушава! За малко да я изпуснем! Сега е по-добре. Нямам представа какво стана и как се оправи!
- Толкова е хубава! Не е заслужавала да и се случи това…
….


Светлината дойде при Айли заедно с писъците на жена. Тя се озова коленичила до родилка направо върху грубо дъсчено ложе, наложено със слама. Наоколо сноваха някакви възрастни жени, които само се вайкаха и плачеха заедно с родилката. Ръцете и бяха окървавени. По бедрата на жената се стичаше твърде много кръв, жената имаше нужда от професионална помощ.
- Извикайте лекар!-разкрещя се тя. Възрастните жени не се помръднаха , а продължиха шумно да се вайкат. Айли се сепна.
Какви бяха тези дрехи, тези дървени копани, голият глинен под?... Къде беше попаднала? Видя една от жените да пръска вода с китка и кръст. Светена вода. Броеници.. Господи! Този път Айли се бе върнала назад във времето. Тъмните средновековни векове… Нямаше да дойде лекар. Тя трябваше сама да се справи.
- Донесете вода! Вряла вода и чисти кърпи! - разкрещя се тя. Виковете и най-сетне сепнаха една от стариците и тя хукна навън.
Родилката обаче не изглеждаше добре. Твърде много кръв имаше. Нещо ставаше, нещо не беше както трябва… Бебето! Беше заклещено! Айли се опита да го обърне, да го извади. Жената беше твърде бледа. Нямаше да издържи раждането… Щяха обаче да загубят и бебето. Тя се изправи рязко. Грабна ножът, които стоеше на масата и излезе от стаята. Намери жената, която топлеше вода и я накара да го извари. След което се върна при родилката…
….
След около час, в който се мъчи да спаси и родилката, и бебето, Айли успя да се справи поне с едното - спаси детето. Писъците на жените огласиха стаята. Те едва ли разбираха какво точно се е случило. Една обаче се извърна и през сълзи и каза:
- Айли, нали знаеш, какво ще се случи? Нали осъзнаваш какво стори?
- Да! Спасих живот!- тя не разбираше какво се опитва да и каже старицата.
- Том няма да се примири със загубата на жена си. Пък и те видяха как я режеш с ножа.-махна тя с ръка по посока на жените в стаята.
- Направих каквото трябваше! Нямаше да оцелее и детето в противен случай!
- Пази се! Светите отци отдавна чакат да объркаш нещо. Бабуването го забраниха, също както забраниха и знахарството.- каза тя и напусна стаята.
…….
Колко беше права.. На излизане от къщата вече я чакаха няколко яки мъже. Въпреки всичките и писъци и молби я отведоха. Затвориха я като животно. Казаха, че е вещица. Казаха и други неща. Но те не достигнаха до нея. Клада - това я чакаше, но нея вече не я интересуваше. Отецът, който през цялото време стоеше встрани, който не продума по време на целия процес я гледаше - кафяви очи, златисти точици. Не чуваше какво и говорят главните свещеници, нищо не можеше да я нарани, да я достигне. Тя бе открила своя Ру.

…..


-А какво е предизвикало състоянието и?
- Един ден след смяна се е прибрала вкъщи и заварила мъжът си с друга жена.
-Отвратително! Какво е станало после?
- Не се е издала, че го е видяла, отишла в кухнята и разрязала вените си. Той така я е открил - потънала в кръв и неконтактна.
…..

Тълпата като свирепо, многоглаво животно се люшкаше около нея. Хората викаха, замерваха я, плюеха по нея. А Айли вървеше към струпаните дърва без да отделя поглед от младия свещеник, който я водеше. Покачи се на кладата. Изслуша думите на светите отци, но не пожела да се покае за грях, който не носеше.
Палачът разля по нея различни масла. Тя се превърна във факла. Жива, дишаща и чувстваща факла. Той допря запалена главня до дървата. Те започнаха бавно да димят и изведнъж лумна огромен пламък. В началото Айли не го усети. Той започна да пълзи все по нагоре. Болката я оглуши. Вече чуваше само собствените си писъци. През дима видя как старшият свещеник я прекръства. Тунелът отново придоби очертания и вратата ясно се очерта. Тя трябваше само да се пресегне и щеше да се прехвърли отвъд. Замириса и на изгоряла плът - нейната плът. Тя протегна съзнанието си и…се спря. През огъня виждаше очите на Ру. Потънали в сълзи. Златистите точици в тях и казваха, че я обичат, че друга няма. Айли се реши. Затвори вратата. Завинаги.
……


- За пръв път виждам нещо подобно, докторе! Какво стана, Господи!
- Случай на спонтанно самозапалване! Чувал съм, че е възможно, но никога не съм го вярвал!
- Запалило се е нейното горещо, ямайско сърце. Сърце, което обича…