автор: rajsun

Тя се преструва на сухи клечки, на листи,
на есенен ден се преструва, спокойна,
и влиза в душите ни да ги пречисти
от мисли, от спомени...

През зимата тя се преструва на сняг.
На преспи - и чака.
Замита всички пътеки назад,
мълком хапе сърцата ни вятърът.

Напролет се крие в зелената шума
на капки престорена.
И мие ли, мие с мъзга и със хума -
умити да идем при корена.

През лятото тя се преструва на пек.
Лежи в изгорелите ниви и пие земята.
Понякога плаши.
Преструва се на човек,
когото сме виждали някъде.