автор: KBoianov

Врабчо

Две елички като булки
снежни имат си качулки.
Къщичка от клони свили,
Врабчо те са приютили.
Със шейна едно момченце
вижда малкото врабченце.

- Взимай, пиленце добричко!
-шепа дава му с трохички.
- Жив да си, юнак чудесен!
Чик-чирик! Ще пея песен!
На врабчето от къделя
Рунтавелка е изплела
топъл шал и шапка бяла
- да не мръзне зима цяла.


Лиса и съдрания кожух

Кума Лиса е лукава,
ала страшен вик надава.
- Олеле, гърбът боли,
сякаш парят ме игли!
Уж отидох аз за малко
при красиви млади ярки,
ала вместо Добър ден,
Петльо зърнах разярен.
- За шега, Кума, не ставам,
свойте ярки защитавам.
После с острите си шпори
той кожуха ми разпори.
Сойка плесна със крилата
да разкаже новината.
Петльо сторил прах и пух
лисиния риж кожух!


Сърненцата

Между клони и листенца
дъх излиза от носленца.
И след още миг долита
звън на мънички копита.
Тез копита и носленца
са на две добри сърненца.
Те летят над сняг и лед,
сякаш че са във балет.
Но съзря Вълкът следите
и му светнаха очите.
Бухала докато мигне
той сърненцата ще стигне.
Таткото Елен дотича,
бързо пътя му пресича.
И Вълкът си получава
по гърба копита здрави.
Две сърненца спят юнашката,
Вълчо си подви опашката.


Снежен Зайо

Зайо сложи ръкавичките
и потегли си шейничката.
Скърца сняг под лапи смели,
кимат му елите бели.
Бързо изкачи баира,
но учудено се спира:
Ежко, Мечо, Лиса- всичките
там го чакат със шейничките.
За дружината им малка
почва весела пързалка.
Като вятър бърз е Зайко,
но шейната- леле майко,
към огромен бор се втурна
и юнака в преспа гмурна.
- Снежен Зайко!- викна птичка.
Весело се смеят всички.

Кълвача

От зори до късен здрач
чука бодрия кълвач.
Той дърветата лекува
с клюна си, не се шегува.
Важно слуша той липата:
- Ах, изсъхнах аз, горката!
После с удари безброй
червейчета вади той.
Хапва ги надве- натри,
че го чакат две ели.
Златен клюн- като ръце,
но е и с добро сърце.
Че кълвача цяла зима
храни Врабчова дружина.


Дядо Коледа и джуджетата

Чука-звън!- ехти гората.
Нещо става в тъмнината.
Там далече, под елите,
малка къщичка е свита.
Кой ли в този дом живее?
Кой с вълшебен смях се смее?
Тук джуджета неуморно,
бързо работят и спорно.
Правят дарове богати
на децата непознати.
Иде в дните заснежени
Дядо Коледа с елени.
- Хей, вземи ме, дядо мили!
- викна Сръчко с бодри сили-
Искам заедно с децата
да започнем веселбата.
Под елхата от сърце
да си тропнеме хорце!