автор: BoboDux

Пия за продадения си дом,
за моя объркан,
единствен живот,
за самотата, която
ме връхлита все по-често.
За децата си пия.
Заради себе си пия.
За жените, които обичах.
За приятелите, които стават
все по-малко.
За баща ми и майка ми,
дето вече отдавна ги няма.
Някъде далеч в тъмнината
се дочува песен като стенание.
Попаднах на нея случайно.
И оттогава не мога да спя -
тя постоянно дълбае ума ми
и ме връща в реалния свят.
Понеделник вечер е.
Прозорецът ми потъмнява
и само ехото от прашните пътища
руши нощната тишина.
Нямам нужда от нищо сега.
Светът е жесток и суров,
но винаги справедлив.
За една продадена къща.
За самотата, която връхлита -
пия!