автор: Oldman

Детството ми златно
отдавна отмина,
ала днес си спомних
аз за Буратино.

Буратино беше
дървено човече.
От дърво чепато
беше той изсечен.

В главата му куха
ум не се намира,
но носа си дълъг
във всичко завира.

Клюка щом усети,
да ду̀ши не спира.
Това го тормози.
Не му дава мира

Сега, по въпроса:
- Срещна Буратино
кукла синекоса,
на име Малвина.

Тя така го грабна,
че съвсем отслабна.
Дори като спеше
в мислите му беше.

Влюби се в Малвина,
но не я целуна
по една причина:
- Пречеше носът му!

Ето, месец мина,
ала щом понечи
той да я целуне –
и носът му пречи.

Относно Малвина,
може би причина
за любовта беше
и материала:

- Че на Буратино
частите съставни
чисто дърво бяха.
Огромно предимство!

Чуди се Малвина.
как да му помогне.
Досадната пречка
как да превъзмогне.

И разбра Малвина
кое е причина:
- Че от любопитство
носът му бе дълъг.

Беше любопитен
и носа си вреше
просто, без причина.
Това обясни му

куклата Малвина.
Разгада тя бързо
кое бе причина.
И той обеща ѝ,

че ще се поправи.
Навикът противен
бързо да забрави.
Да не любопитства.

И носът веднага
взе да се смалява.
Всеки ден по малко,
все по-къс той става.

Веднъж Буратино
покани Малвина
да се поразсеят.
Да идат на кино.

И в салона тъмен
чудото се случи:
- Буратино лесно
устните улучи.

Филма свърши бързо.
Увлечени в чувства,
какъв беше филма,
тъй и не разбраха.

Нека не ги съдим.
Любовта е сляпа.
Няма тук да сеем
на корена ряпа...

02.07.2026 г.