Срещнах вчера стюардеса
и се заговорих с нея.
Моме, питам, откъде си?
Имаш нашенски акцент.
От Горубляне съм, вика,
но баща ми е доцент.
Той вреди ме стюардеса,
да живея кат’ принцеса.
В небесата да летя,
да обиколя света.
Тате вика: - Току виж,
баровец ще завъртиш.
Знам един от тях - дебел
със това се е заел:
- Краденото да пренася,
белким нещичко спаси.
През ден самолета хваща,
право към Дубай отпрашва.
Там пренася милиони,
от страх, че ще го подгонят:
- Загрубяла е играта
и са други правилата.
Тоз охранен политик
е получил нервен тик.
Постоянно се оглежда
и живее със надежда,
че ще може да спаси
крадените си пари.
От страх, че ще го подгонят
той държи отвързан коня.
И при първия сигнал
вече го пиши бегал.
От тук, право във Дубай.
На България – гуд бай!
Във мечтите си се вижда
как в харем се е разплул.
Без страх, че ще го подгонят,
харчи свойте милиони
между одалиски голи.
Та и мен ми се прииска
и аз да съм одалиска,
при това с шопара близка.
01.07.2026 г.






