автор: Oldman

Носех камък - стар, огромен,
станал част от мойта плът.
Но го носех като спомен
във житейския си път.

Свикнах с него - странна връзка,
Цял живот така живях.
Да се отърва от него
досега аз не успях.

Питах се: - Защо го нося,
като толкова тежи?
Толкова от дълго време
на плещите ми лежи!

Докато не срещнах старец,
който дълго бе живял.
Истината за живота
той отдавна бе разбрал.

Той попита ме: - Момче,
как с тоз камък си живял?
Чак сърцето ми се къса.
Толкова ми става жал!

Твоята голяма мъка,
тежки мисли и печал,
щом от тях освободиш се,
ти за радост си узрял.

Моля те, не се потапяй
във измислена печал,
че живот веднъж се дава.
Друг живот не си живял!

Лоши спомени се трупат.
Като камък те тежат,
докато не ни затрупа
непосилния товар.

- Погледни тез пеперуди,
лекокрило как летят.
Смяташ ли, че тежки мисли
пеперудите гнетят?

Като тях, във битието
лекокрило полетѝ.
Нима може във живота
нещо да се промени?

Всичко е предначертано:
- Раждане, живот и смърт.
За живота сме прашинки.
Малки жалки песъчинки!

Хвърлѝ този тежък камък
и свободно заживей.
Забравѝ за мрачни мисли
и във въздуха се рей!
--------------------------------
Тогаз камъка захвърлих,
и свободен завървях.
Без тревожни, тежки мисли
аз спокойно заживях.

Тъй олеква на сърцето!
Иде ти да полетиш!
И престава битието
като камък да тежи...

28.06.2026 г.