автор: Stanislav

На един пълен човек,
захапал един празен геврек

Мислех си за равенството, за братството. За това, което прави хората да си приличат. За това, което би ги направило еднакви. Всъщност те са невероятно различни. Те са индивидуалности и уникати (това, последното, не знам откъде ми хрумна, малко музейно звучи).
Има умни, има по-умни, невероятно умни, глупави, загубени, намерени, богати, безбожно богати, набожно богати, бедни, мизерни, добре облечени, съвсем съблечени, с крив нос, със запушен нос, с походка на мравояд, с коса, без коса, косачи, скосени, косящи се, гамени, кретени, спокойни, резки, главорези. Хора, които по нещо си приличат, но хора, които много повече се различават един от друг.
Обаче… Естествено, че без обаче не може. Обачето е в основата на всичко. И затова, когато го дръпнеш от там, от тази основа, всички градени конструкции и хипотези се сриват и доизживяват времето си на протези.
Аз дръпнах обачето от основата на общоприетото твърдение, че всички сме различни. Защото видях нещото или времето, когато всички изброени - бедни, богати, глупави, умни, силни, слаби - губят характеристиките си и стават еднакви. Стават (извинявам се неискрено за двусмисленото звучене) спящи.
Сънят премахва разликите между хората.
Знам, че не е честно, знам, че сте се опитали да се откажете от него, докато сте трупали безсметното си богатство, докато сте залягали над безценните книги, докато сте овладявали безбройните си умения. И всичко напразно. Рано или късно се озовавате отново в състоянието на най-обикновения, най-бедния, най-глупавия, най-слабия.
Сън.
И изведнъж започвам да се чувствам пълен идиот. Много глупав, по-точно. Защото равенството на съня отдавна са го открили. Защото техниките на приспиване са в основата на всяка утопия и антиутопия, религия и вяра. За да направиш хората равни, първо се опитваш да ги изведеш от състоянието им на будност, от реалността. А как става това, с приспивен речитатив, със сложни и неразбираеми думи и изрази, с измамни обещания и кроежи, с умело въздействие на лабилната човешка психика.
Глупаво се получи. А исках да напиша нещо оригинално. Е, случва се. Единствено ме успокоява това, че каквото и да кажат моите критици, колкото и банален и скучен да ме изкарат, те, рано или късно, ще заспят. И тогава ще се изравнят с мен.
Лека нощ.