автор: BoboDux

Някой ден пътуването ми ще свърши
и стъпките на прага ми ще заглъхнат.
Те вече няма да могат да се събудят.
Пътят ще свърши, но не плачи, не си струва.
Пък и знай, че няма да си ида завинаги.
Ще се върна като дъжд, чукайки на прозореца.
Ще се върна като трева, протягаща се към светлината.
Ще се върна през пролетта, когато ледът се топи.
Ще тека като поток сред други реки.
Ще ме усетиш, дори да не съм близо.
Ще си спомниш за мен и може би ще заплачеш,
когато земята прегърне плътта ми,
времето подреди всичко по своя си начин,
и аз се превърна в прах, в корени и в поток.
Ще се издигна като мъгла над реката.
Ще се превърна в облак над сивия покрив.
Ако внезапно завали през пролетта,
просто знай, че аз съм малко по-близо.
Тогава седни, спомни си за мен,
и може би ще поплачеш за малко,
а сълзите ти ще се смесят с дъжда.