Искам аз да си призная:
- Снощи гледах „Кой да знае“.
Имаше въпрос, във който
питаха за две съседки.
Как се казват, бе въпроса.
Да, въпросът бе чудесен.
Отговорът беше лесен
и естествено, известен.
Да се върнем към въпроса.
Тази песен, тъй позната,
смятам знаят и децата –
песента за две съседки.
Казват, че били кокетки,
и че авторът не знаял,
де ще му излезе края.
Цял ден чудел се е маял!
Аз, за автора не зная.
Това честно ще призная.
Но на стихчето, накрая,
ето, че дойде му края...
11.06.2026 г.





