автор: Oldman

Беше отдавна,
в туй време славно
на социализма,
днес вече призрак.

На яйца пачи
ме насадиха.
Аз да ги мътя.
Така решиха.

Гласуват всички
единодушно.
Ръцете вдигат
дружно, послушно.

Всеки се радва,
че е подминат.
Жертвата аз съм!
Само аз - минат.

Аз бавно ставам,
отвод си давам,
но май е късно,
и съжалявам.

Да протестирам
и да се тръшкам,
далече не е
постъпка мъжка.

Всички си траят.
Аз ги разбирам,
и в таен сговор
ги подозирам.

На тяхно място
също бих траял.
Бих се отдръпнал,
да си призная:

- Друг е натресен
яйца да мъти.
Случвало се е
толкова пъти!

Щом колектива
решил е нещо,
то несъмнено
е безпогрешно.

Покорно сядам
върху яйцата.
Много е късно
да се отмятам.

Кракът ми няма
вече да стъпи
на тези сбирки,
толкова тъпи!

Знам, че такива
са правилата.
Просто такава
е тук играта:

- Други решават
какво да става.
При социализма
Норма това е.

Тъй е прието,
и обшо взето,
каиша знаем
кой ще го дърпа.

Едни го влачат,
та чак откачат,
а със заслуги
се кичат други.

Елит си има.
Той управлява
и само мъдри
съвети дава.

То, ако всички
зауправляват,
накрая, знаем
хаос настава!

Но се замислям
и туй измислям:
- Щом ще ни сменят,
да е по схема.

Тъй отговорност
всеки поема.
Това поне е
демократично.

Ред ако има
е по-различно.
По-справедливо
и по-етично.

Тук аз завършвам
тази поема.
Утре ще пиша
по друга тема.

В живота само
теми да искаш.
Много по-важно
е да остискаш!...

06.06.2026 г.