автор: poligraf

Незарасли старите рани
в теб вековно някак болят,
днес, Плането, твоя стопанин
е човекът с тленната плът.

Насълзена със свито сърце,
сломена, но още горда,
ти, протягаш в молитва ръце
и залъкът ти пресяда.

Тази майчина, земна, гръд
и днес душмани я ръфат -
Човеци със вик се зоват,
а в душата на Дявола лъхат,

несъзнали, че част са от теб,
че с теб по кръв са роднина,
че слагат на себе си креп
щом, Майко Земьо погинеш.

Недочут е, Плането, гласът
на тези, които радеят
Земя да си дето цъфтят
богатствата твои и греят!