Минавам през градината
на изоставената къща,
стопаните са вече на небето,
наследниците - няма да се връщат.
Обгръща дивата лозница
покрива на навеса
и бавно пропълзява
и към портите,
тревата двора е застлала
със дебело одеяло,
светулки палят лампичките
вместо хората.
А пейката отвън свидетел е била
на минали години и изтеклия живот.
Проскърцват нощем
ставите на къщата,
жужат в гнездото си
осите на тавана,
от хълмовете
воя на чакалите се носи,
а после пак потъва
всичко във мълчание.





