автор: vlakant

- Коя е тя? – с влизането си се заинтересува Ники.
- Ти ще кажеш. Ние тук си говорим за хубавите жени по принцип. – подхвърли му Джони, отпивайки от бирата си. – А ти си специалистът, познавачът.


- Абе, и аз съм един познавач – каза Ники, но стана ясно, че оценката на Джони го погъделичка. – Келнер, донеси две бири, че тия тук вече ме водят. И докъде стигнахте момчета, дойдохте ли до мръсните вицове?
- А, не засега сме едва на втората бира и все още сме на поезия: „Господи, колко си хубава!” и „Искам да те нарисувам!”
- А спомняте ли си Джо Кокър и „You Are So Beautiful” – велик! Има го и в дует с Павароти. Уникално! Продължавам да мисля, че това е най-великата песен на Джо. И Бог да го прости! - каза Христо и отпи от бирата.
- Да „ги” прости, защото и Павароти си отиде – добави Монката – счетоводител, държащ винаги на точния запис и оттам и на точния изказ.
- То като ще си говорим за песни и Ерик Клептън има „Wonderful Tonight”, има и много други, има и Джулия Робъртс. Има и разни български филми, има Тодор Колев, известен като Адама. Та той в „Опасен чар” говори за хубавите жени и за това, как никога не трябва да хвалиш жена с която си бил пред друга жена.
- Така, така, Адама ги разбираше тез работи! Но няма какво да изброяваме! Не сме антология! Имаме си наш специалист по красавиците, той да каже нещо!
- Кажи, бе Ники! – поде Монката – Вече си официално с трета красавица, а неофициално колко са – никой не знае! – заговори счетоводителят, започвайки да брои.
- Не знам и аз какво да ви кажа. Знам няколко вица, и те стари. А пък и вие още не сте на таз вълна. А и аз от тези красиви жени съм на това дередже – трета жена и четири деца. И продължавам да се оглеждам.
- Айде стига, бе! Не е истина, ти не си такъв човек! – засмя се Джони и вдигна наздравица „За мераклиите!” и за „Тия, дето ще си умрат с отворени очи!”
- Всъщност сетих се една история. То не е кой знае какво, ама е на тази тема – каза Ники, сваляйки халбата от устните си. И без да чака допълнително подканяне, започна:
Та, бяхме с Моника, и близнаците до Гърция, малко на море, Халкидики, че е най-близо и малките не могат дълго да пътуват. Изкарахме хубави десетина дни, които децата се опитаха да скапят, но ние не им дадохме. Един следобед отидохме с колата до първия ръкав да се помотаем и да умаломощим момчетата. Те тичат, обикновено в две различни посоки и ние с Моника след тях. В един момент децата се укротиха със сладолед в ръце, жена ми седна с кафе в ръка и аз казах, че отивам да си намеря цигари, от моите.
- А всъщност щипна да гониш някоя друга фуста, нали? – захили се Христо.
- Не бе, не! Това с цигарите си беше истина. Та взех си аз цигари и на връщане се загледах в някаква приложна бижутерия, изнесена пред магазинчето за тютюн. Чичкото беше готин, стоката му също и аз харесах една гривна. Спазарихме се за цената, платих и той започна да търси в какво да я опакова. Сцената ми заприлича на Мистър Бийн в „Наистина любов”, а и аз взимах гривната не за Моника.
- А за кой? Да няма нова?
- Не, няма нова. Стара е. Случайно срещнах едно старо гадже миналия месец и от дума на дума подновихме някои позабравени навици. И сега реших да и подаря нещо дребно.
- А, ха! Ами то така се започва! Нали знаеш какво прави поручик Ржевски, за да се сближава с жените? – засмя се Весо.
- Знам, знам, но както и да е. Та казах аз на продавача, на добър английски, че не се нуждая от опаковка, но той си знаеше неговото. Накрая намери търсената копринена торбичка, сложи гривната вътре и с усмивка каза, че се надява да и хареса. Благодарих, прибрах си я в джоба и се упътих към моите хора. Посрещнаха ме двама разбойници омазани в сладолед. Моника ги хигиенизираше и леко нервничеше, не толкоз от 15 минутното ми бягство, колкото от това, че я бях оставил сама да се оправя с диваците. Помогнах и и бавно продължихме разходката си, водейки момчетата на къс нашийник. Спирахме още няколко пъти, пихме бира, хапнахме нещо и към 9 решихме да се прибираме и да продължим разходката в наше село. Стигнахме до колата и докато закопчавахме Иван и Асен по столчетата им, отнякъде се появи продавачът – бижутер. Видя ме и ..
- И те издъни, нали? – задаваше се хилеж.
- Ами почти, ама се оправих някак си или поне така си мисля. – засмя се и Ники. -И казва той „Did she like it?”, а аз, с широка усмивка, “Yes, of course!” Моника беше в колата, монтираше децата. Английският и не е много добър, но разбра моя отговор и попита „Кое е „Да, разбира се”?” А аз изстрелях първото, което ми дойде на ум: „Той те погледна и каза, „Тя е толкова хубава!” Трябваше просто да видите лицето и в този момент.