Все търсим истинската дума,
с която почва нощен стих!
Ти бе ли мое плиткоумие?
Аз бях ли твоя недомислица?
А всяка болка тънкостенна,
не беше ли поне спасител?
Дали със спомена за егото си
не скубехме чиле от мисли?
Дали не трябваше да седнем
пред разпилените си пешки?
Дали в таксито към аптеката
ще чуем звездният Шопен?
Дали със теб ще се намерим
или ще се затрием в себе си?






