автор: ivliter

Разбирам езика с който планината ми говори. И в този прям диалог между двама ни имам усещането, че ставам частичка от нея. Това сливане е без ясни граници и не е моментна даденост – то се получава постепенно, с течение на времето прекарано в невероятните ѝ пространства. Сега разбирам вече добре значението на всяко едно нейно дърво – косъмче от
кожата чрез което диша, всеки стрък трева, всеки камък и скала – градивни елементи на структурата ѝ. Контурът на хоризонта разкрива нейният характер от който има какво още да науча, за себе си и за живота.
Тръгна ли нагоре към върховете, разтоварвам в подножието раницата на желанията си, за да ми е леко изкачването. Едно единствено желание остава в мен, да бъдем само двама с нея под небето.
Цветята край пътеката приветствено ми махат и слънчево ми се усмихват, а птиците са спътниците ми към висините.
От песните им вземам вдъхновение и се уча на хармония.
В тишината на гората се къпе моята очаквана, желана и търсена самотност.
И колкото повече се изкачвам към билото, толкова повече се спускам надолу към глъбините на своята същност, разбирам по-добре какво съм и от какво имам нужда.
Това мога да постигам само тук, с приятелството на планината, в която аз съм само едно дребно камъче, но съм неделима частичка от нея и от нейното величие.