автор: Thefox

Понякога в пределната ни точка
Една луна се смее през небето
И облаци, безмерно синеоки
Мелодията пишат на сърцето.

Понякога сред синята тъма,
В индиговото синьо под звездите,
Поляга ароматната трева
И тихо се прегръща със щурците.

А две души мълчат без недомлъвки...
И не защото нещо ги боли.
Те пеят в най-вълшебната целувка
Когато меко изгревът блести.