автор: ivliter

Запустяло село – прашни празни улици, по които отдавна вече никой не минава. В него слиза само за малко планинският вятър. И като се увери, че няма нищо интересно, бързо си отива, оставяйки го на произвола на съдбата. Просъхналите дървета спускат счупени клони към земята, сякаш да търсят подкрепа от нея. Тук ще можеш да чуеш само, ако напрегнеш
слух, шепота на тишината. А ако останеш за по-дълго време в глухата му пустота можеш да доловиш единствено проскърцването на някоя поддаваща прогнила греда от покрив, свеждащ се под натиска на собствената си тежест. Ни музика, ни говор, ни бръмчене на машина. Дори и самолети не прелитат над него. На едно такова село нищо друго не му остава, освен да разтвори прашния албум на спомените. Било е време когато по площада му се е носел отекващият глас на гайда, когато се е чувала весела детска глъч от училищния двор, когато е отеквал празничния звън на църковната камбана. Забравена е вече радостта от венчавка или кръщене, от празнично хоро. Само спомени от последните траурни малобройни процесии към гробището са живи още – процесии без поп и без хоругви.
И за съжаление, това не е единственото такова запустяло село.