автор: Oldman

Във съседство с мен живяха
дядо Петко с баба Недка.
Бяха интересна гледка
дядо Петко с баба Недка:

- Той, висок като върлина,
тя пък – метър и пол’вина.
Кльощав той, а тя дебела,
като бухнала франзела.
Той добряк, а тя чепата
и проклета във червата -
комбинация позната.

Постепенно остаряха,
зъбите им оредяха.
Просто, никакви ги няма.
Не че е голяма драма –
сложиха ченета двама
и пак сладко си похапват.

Двете пенсии им стигат –
цели четристотин лева!
Като наберат коприва,
им остава и за гости.
Пък и често има пости,
тъй че, много са доволни.
А не са и толкоз болни...

- „Кат’ швийцарски съм чисовник“,
хвалеше се дядо Петко.
- „Точно в седем са изпишквам,
след минута съм изакан.
В осем вече аз съм буден
и оглеждам се учуден“.

Слушам – дъртата опява.
Да мърмори не престава:
- Пак пикал си във кревата!
Как не ти увря главата!
Непрекъснато проблеми.
Дяволите да те вземат!
Погледни се, засрами се!
Виж на колко си години.
Заприличахме на свини!
И за нищо ти не пука.
Не поглеждаш даже внука!...

Дудне тя и не престава.
Мене чак ми прилошава,
но са правя, че я слушам.
Кимам със глава послушно
и я гледам добродушно.
Ала мисля си в акъла,
така някак, простодушно:
- Да не беше баба Недка,
де’т ма хока и ми вика,
Сийка, кипрата съседка
бих оправил, дет’ са вика.

Хубава е кат’ хамсийка,
пустата комшийка Сийка!
Тази рибка ще я хвана,
па каквото ще да стане!
И си мисля – „Ох на дяда,
гургуличката ми млада“!

Ама пуста дърта чума,
забеляза и ревнува!
Ти да видиш, как ме дебне,
само Сийка щом погледна.
Ще ме изяде със поглед,
дъртата брантия ниедна!

И през зъби ми говори.
Аз мълча, не ми се спори.
Правя се, че не я чувам
и на улав са преструвам.
Мисли тя, че съм изкукал
ала мене ми не пука!
Мозъкът ми още шава,
щом судоку аз решавам.

Следя всичко, дето става
в скапаната ни държава.
- Ето, слушам в новините
к’ви ги вършат маскарите,
дето тъй ни управляват,
че направо ми призлява!

- „Ех, затриха ни, си казвам,
а ний траем, будалите!
- Пропиляха на народа
и живота и мечтите!
Нека те да им преседнат!
На гъза си да не седнат!
Да ги мъчи маясъла!
Да им са отвей акъла!“

Тъй кълнеше дядо Петко,
като слуша новините.
Слуша ги и се ядосва.
Много нерви туй му коства.
А пък нервите се късат,
без да се възстановяват.
И това ни разболява.
Просто, не ми се приказва!

- Ех, съсипаха я, казва
дядо Петко, таз държава!
Тъй ми е опротивяло!
Гадно ми е, като цяло!...

Илко Илиев
08. 09. 2021 г.

P.S. Тази творба вече съм пращал за публикуване и сте я публикували, но имам молба от моя приятел Lubotran да я прочете в пълен вид, събрана. Тук съм я редактирал малко. За благозвучие.
Оставам на публикуващите да преценят, дали това повторно публикуване е допустимо.
С уважение!