автор: BoboDux

На Георги Чавдаров,
скъп приятел и музикант

Хайде, братко, наливай, това ни остана!
Останахме на полето – без път и без огън.
Вятърът знае, че джобовете ни са празни,
но душата е пълна със радост,
защото деляхме хляб, гълтахме дим,
и вярвахме, че светът ще е само наш.
Но времето се оказа немилостиво –
то побърза да ни измами.
И ето че останахме само двамата –
другите са някъде, дявол знае къде.
Хей, братко, ако ме чуваш,
налей по чаша и за тях, за онези,
които си тръгнаха, навели виновно глави
без поне да се сбогуват с няколко думи.
Смях, съпроводен от китарно бърборене.
Мислехме, че сме завинаги заедно.
Мечтите ни бяха по-високи от покривите на гарите.
А сега само релси и трънливи стрелки
на линията, по която вече няма и влакове.
Хей, братко, ако слушаш, сипи питие,
да се забавляваме още малко - докрай,
въпреки че това е само странна игра.
Тази песен не е радост и съжаление, тя е стон.
О, боже мой. Младостта си замина
като влак без билети за връщане.
Ако знаех, приятелю, че те губя завинаги,
щях да те прегърна много по-силно.
Твърде късно е. Главата ми вече е посивяла.
Ако ме срещнеш край нощнен фенер
просто седни на тротоара до мен.
Ето чаша, в нея няма отрова, а само вино.
Да помълчим преди първата глътка
Хайде, братко, ако искаш и да запеем -
това е песен за приятелството, по дяволите.