Със клапа в сърцето,
с инсулт в главата,
в крака, в ръката,
но със надежда
минават дните.
Не ща очите
да си затворя.
Чуден светът се
пред мен отваря!
И аз докато
се тук намирам,
още да уча
не ща да спирам.
Разумът още
щом в мене тлее,
това е стимул
аз да живея.
С тази надежда
ще съм до края:
- Да поживея,
както си зная.
Аз не се жаля.
И вас не моля.
Знам, всеки бори
свойта неволя.
На тез девойки
разчитам още
в моите дълги,
безсънни нощи.
Те ме съветват:
- Не се предавай.
И на болежки
жертва не ставай!
26.04.2026 г.





